протестѝрам - първо лице, единствено число, сегашно време протестѝраш - второ лице, единствено число, сегашно време протестѝра - трето лице, единствено число, минало свършено време протестѝраме - първо лице, множествено число, сегашно време протестѝрате - второ лице, множествено число, сегашно време протестѝрат - трето лице, множествено число, сегашно време протестѝрах - първо лице, единствено число, минало несвършено време протестѝрахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време протестѝрахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време протестѝраха - трето лице, множествено число, минало несвършено време протестѝраше - трето лице, единствено число, минало несвършено време протестѝрай - второ лице, единствено число, повелително наклонение протестѝрайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение протестѝращ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие протестѝращия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие протестѝращият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие протестѝраща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие протестѝращата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие протестѝращо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие протестѝращото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие протестѝращи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие протестѝращите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие протестѝрайки - деепричастие протестѝрал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие протестѝралия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие протестѝралият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие протестѝрала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие протестѝралата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие протестѝрало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие протестѝралото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие протестѝрали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие протестѝралите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
1 бунтувам се (прен.) - недоволствам - негодувам - възмущавам се - протестирам - роптая - възроптавам
ПРОТЕСТЍРАМ, -аш, несв. и св. 1. Непрех. Изказвам, изявявам протест (в 1 знач.).
Но внезапно Каравелов избухна: „Аз не желая да ме правят министър солдати. Открито ще протестирам, ако вместите името ми във вашата прокламация“. С. Радев, ССБ II, 153. Протестирам! Тук се внася партизанство. Как така — одеве не го искахте, а сега го приемате. Й. Йовков, М, 24. — Решително протестирам и настоявам да бъда свързан с господин министъра. Вие нямате право да ме арестувате, това е произвол! В. Нешков, Н, 424. Дядо Васил хвана внука си за ръката и го повлече след себе си. Момчето протестираше и силно се дърпаше, но старият упорствуваше, не го пущаше. Ем. Станев, ПЕГ, 60. Из много епархии, които днес остават още под патриархът, народът протестира и иска да са съедини с българската екзархия. С, 1872, бр. 43, 338. В списанията си Лютер .. протестира против заблужденията, които постепенно ся вмъквали в Римската църква. ИЗ 1874-1881, 11. ● Обр. При това не бяхме хапнали още от сутринта нищичко. Стомахът ми чопли, стърже и протестира като гладен пес. П. Михайлов, МП, 88. Когато ви писах таз сутрин писмото си, сърцето ми протестираше против нелепите ми подозрения. Ив. Вазов, ПЕМ, 7.See more2. Прех. Финанс. Юрид. Официално обявявам пред съдебен орган неизпълнението на задължение по полица, договор, депозирам протест (във 2 знач.). Преди малко, .., той за последен път се разбра с него, че няма да протестира полицата и че ще чака да му връща парите на части. Т. Харманджиев, КЕД, 63-64. Прокурора при окр. съд, казват бил протестирал присъдата на мировия съдия и настоявал да се наложи по-голяма, ако не и максимална глоба. Пряп., 1903, бр. 6, 2. протестирам се страд. и безл.
ПРОТЕСТЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Остар. Книж. Протестирам (в 1 знач.), възразявам, недоволствам. Англичаните нарекоха това изкуство на запорожниците варварщина, протестираха са и обширно писаха за примките казашки. НБ, 1876, бр. 46, 179. Аз от днес ся протестирам против него [длъжника], щото наплащането на всичките ми загуби и повреди, .., да принадлежат на него. С. Попов, ТБП, 53.
– От нем. protestieren или фр. protester. — В-к Гайда, 1863.