проща̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време проща̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време проща̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време проща̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време проща̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време проща̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време проща̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време проща̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време проща̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време проща̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време проща̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време проща̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение проща̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение проща̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проща̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие проща̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие проща̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проща̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие проща̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие проща̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие проща̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие проща̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие проща̀вайки - деепричастие проща̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие проща̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие проща̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие проща̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие проща̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие проща̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие проща̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие проща̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие проща̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие проща̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие проща̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие проща̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие проща̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие проща̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие проща̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие проща̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие проща̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие проща̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРОЩА̀ВАМ, -аш, несв.; простя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Спирам, преставам да упреквам, да се сърдя или да искам отмъщение, наказание за провинение, грях, лоша постъпка и под., извършени от някого; опрощавам. Той сам нямаше деца, радваше се на чуждите и прощаваше немирствата и пакостите им. Елин Пелин, ЯБ, 55-56. Аз продължавах да си бъда все същата Митка .., само че вече по-лесно прощавах личните задевки. М. Гръбчева, ВИН, 94. Начович и Греков .. не можеха да простят на княза предателството. В. Геновска, СГ, 203. Бях му простил всичко. Той беше такъв човек, че не можехме да му се сърдим дълго. К. Калчев, ПИЖ, 170. Не отвръщайте зло за зло, но правете добро на враговете си, прощавайте погрешките им, за да прощава и Бог вашите. П. Р. Славейков, ПЧ, 72. — Прощавай, синко, прощавай, / че тебе мразих, пропъдих, / да ходиш, синко, да скиташ / по чужда земя Богданска. Нар. пес., СбВСтТ, 361. ● Остар. Обикн. в съчет. с крат. лич. местоим. във вин. Мита .. съвсем тихо простена: — Прости ме, аз съм луда! От обич към тебе съм останала без ум. К. Петканов, ЗлЗ, 226. Ако е благороден и родолюбив старец, .., той ще те прости. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 54. Помоли да я простим, ако ни е сторила нещо лошо! К. Калчев, ПИЖ, 182. — Царкиньо! Прости горката Тодора, дето не е могла да противостои на тези сладки погледи и думи и е дала воля на сърцето си. В. Друмев, Съч. І [еа].
2. Прен. В отриц. форма. Не пощадявам, не пожалвам някого. Той беше разбрал с кого ходи [жена му] и какво прави .. Още по-рано като маслобойкаджия .. и той не прощаваше на чуждите жени. Ст. Даскалов, СЛ, 129. Грехът на всяка бабичка прощава, / но падне ли му внучка — не прощава. Кр. Вълков, МОО, 121. // Не пропускам да употребя, изразходя, унищожа нещо. — Пароци, пароци [пари] дай! — хилеше се той. — Аз самичък ще си се почерпя. И вземаше, колкото му попаднеха — и на петолевката не прощаваше. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 120. — За ядене не ламтеше, но мастиката жулеше като вода. И на виното не прощаваше. К. Калчев, ДНГ, 72. Скворецът не прощава и на срещнатите от него гъсеници, пеперуди, бръмбари, листни дървеници и други насекоми, които разнообразяват менюто му. ВН, 1961, бр. 2955, 4. — Ако с пръст само бутнеш девойката, няма да ти простя живота. Ст. Загорчинов, ДП, 401. ● Обр. — Че грипове ли няма да има? И не прощават никому, пустите, наред газят. В. Милев, РК, 154. Полицията може да не ме залови, но студът не ще ми прости. К. Видински, НСП, 47. Римското общество беше проядено от живеница, която не прощава. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 24.
3. В пов. или в бъд. а) За изразяване на учтива молба да се получи извинение за нещо; извинявай. — Доктор Станислав Сребров .. — Извън София е .. — А къде е заминал, прощавайте. Ал. Томов, П, 157. Името Буби, простете за израза, звучи малко кучешки. Св. Минков, РТК, 81. Ти ще прощаваш, но аз искам да видя с очите си как плетеш кошниците. А. Каралийчев, МО, 17. — Отче Софроние — извика го от мислите му Добри. — Ти ли си? Загубих те днес, ще прощаваш. Сбърква се човек в суматохата. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 511. — Прощавайте, г-не Директоре, ама забравих за колко души да наготвя. Ст. Чилингиров, РК, 146. б) За учтиво изразяване на несъгласие; извинявай. — Взимате на заем от съседите и го не връщате. — Да прощаваш, Доне, ама мисля, че сме го върнали. Елин Пелин, Съч. ІІ, 103-104. Г о р и л к о в: — Бай Йовчо, .. Любо има нужда от твоята подкрепа... Г о л е м а н о в: — Каквото му трябва за в работата, не отказвам, но за гуляи, да ме прощава! Ст. Л. Костов, Г, 27. — А кой ще носи санитарната чанта? — Този път Здравко — каза председателят. — Не! Да прощавате! — скочи Здравко. — Аз няма да дойда! Цв. Ангелов, ЧД, 14. — Това е идея на г-жа Цанкова. — Да ме простиш, мила! .. такава идея може да роди само главата на нашия шеф! Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 354. Те викат Иречек такъв, Иречек онакъв, — „да ме прощавате — викам — не е тъй“. Ал. Константинов, БГ, 41. Тази земя — не е моя земя, / тази земя, / простете, е чужда. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 78.
4. В съчет. с Б о г, Б о ж е, Г о с п о д и. а) В молитва, молба за опрощение на сторен грях, прегрешение. — Боже, Исусе Христе, прости .. огрешихме се с мирски съблазни. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 135. б) Вмет. Разг. При изразяване на мнение, отношение, преценка и под. в разрез с нормите на християнското учение, етика, морал. Да ме прости бог, но идеалният човек може да бъде и гърбав, нали?! Черемухин, ПД, 28. И се размислих за пръв път върху човешкото преклонение пред неведомото .. Прости ми, господи, но като си ни сътворил с разум, защо искаш да се откажем от него и да приемем, че е премъдро онова, което не познаваме? Ем. Станев, А [еа]. — Прости ми, Боже, този човек не трябва повече да е сред живите.
5. Остар. Отменям, отказвам да получа дълг, вземане, плащания, които някой ми дължи; опрощавам. Илия скърши врат. Свидно му беше. Тридесет и шест хиляди лева е броил. .. Как да ги прости? Как да ги забрави? Г. Караславов, Избр. съч. І, 327. — И каква работа имаш с Йоргаке? — От Йоргаке остана да вземам хак за една година, ама му го прощавам. Й. Йовков, ЖС 1935, 39. Дакито .. преглеждаше имената на забавните длъжници .. — Никола Стефата. Хей брайно! Тебе няма да ги простя. 32 гроша пари са това. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 14.
6. Непрех. Само в пов. прощавай, прощавайте, прости, простете. Поздрав, обръщение при раздяла с някого за дълго време или завинаги; сбогом. — Заминавам с варненския влак .. — Да, всичко хубаво! — тръсна тя глава. — Прощавай! А. Гуляшки, МТС, 26. — Е, ти прощавай, братче Павле, ние да вървим, че денят напредва, — рече Петровица. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 35. — Обяд е вече — каза той на излизане. — Трябва да си ходим. Прощавайте! Й. Йовков, Ж 1945, 156. Матьо се наведе над убития, .. и го помилва по русата коса. — Емиле, прощавай, братко! Д. Ангелов, ЖС, 493. — Прощавайте татко, прощавай Стоенчо, ние може вече и да ся не видим. Ил. Блъсков, ИС, 32. Млада чета в бой замина. / Клета майка .. / .. изпрати трите сина. / Не искаха да останат / от юнаците назади: / Двамата ѝ „прости“ казаха, / третият се не обади. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 155. Кой ще чуй словата ми заветни? / И кому ще кажа аз „прости“? Н. Ракитин, Ст ІІ, 35.
7. Остар. Книж. Позволявам, разрешавам, допускам нещо. Размислих .. да отида в Сръбско да послугувам на болните си еднородци, колкото ми го прощава знанието. АНГ І, 26. Той [поп Богдан] прощаваше, па дори и подканяше селяни да си пазят оня стар обичай, да си правят общи и домашни служби в уречени дни. КН, 62. Когато силите ми не ми прощават да управлявам оралото, работя тука. Х. Пашов и др., ЦП (побълг.), 112. Трябва да им прощаваме [на децата] да искат само истинските си потреби. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 15.
8. Диал. За свекър, свекърва, кум или кумица — позволявам (по стар обичай в българското село) на младата булка да вдигне булото си и да говори с всички. Булката в Градец не говори (говее) на родителите на младоженека, докато не я простят и ѝ позволят да си открие лицето. Ив. Хаджийски, БДНН ІІ, 125. Младата невяста цяла неделя говя на свекъра и свекървата. В събота на деверовата трапеза те я простиха. Т. Влайков, Съч. І, 1925, 199. А после подведоха Джонка с Ангелина. Те целунаха ръка на Болярски, и той ги прости. А. Страшимиров, ЕД, 202.
9. Диал. Оставям, напускам съпруга или годеница. Чу се чудо у Прилепа града, / че си Марко Елена прощава, / че не била лична и прилична, / .., / ка що [така както] била първата година. Нар. пес., СбНУ XLIX, 14. Видоа я [хубавата Тодорица] панаирци: / Кое беше оженено, / жената си прощаваше, / децата си аризваше, / сал [само] да земе Тодорица. Нар. пес., СбНУ ІІ, 34. прощавам се, простя се І. Страд. от прощавам в 1, 2, 5, 8 и 9 знач. Отец Калиник ми чете молитва, та ми се прости греха. М. Кънчев, В, 203. В общежитие не се прощават дори най-малки тайни. Бл. Димитрова, ПКС, 334. — Той си позволява всякакви нелепости, защото му се прощават. Ив. Вазов, Съч. ХХІV, 63. ІІ. Взаим. от прощавам в 1, 2, 5 и 8 знач. Често се отбиват [бившите студенти] в дома на своя професор. По-рано уж за справки, а сега с бутилка уиски, за да се простели за някакви си препирни и упреци. Д. Бегунов, ЧОД, 28. Като били тъй сърдити соколи, / Бог проводил стар сокол от рая / да помири скараните соколи, / да зарадва всички птици в градина. Слава тебе, Вишния Боже над нази, / простиха се соколите пред Тебе. Ц. Гинчев, ГК, 164. Служеха двама попове. Като се свърши службата, както му е реда, зафанаха там хората да се прощават: по-младите по ред целуват ръка на по-старите. Т. Влайков, Съч. ІІ, 300. прощавам си, простя си І. Възвр. от прощавам в 1 знач. Той не можеше да си прости, че нито веднъж след раняването на брата си не отиде да го види. Г. Караславов, ОХ ІІІ, 513. Изпуснах най-интересната игра на случая. До края на живота си няма да си простя тая глупост. Бл. Димитрова, ПКС, 241. ІІ. Взаим. от прощавам в 1 знач. И двете джуджета радостно се прегръщаха, прощаваха си всички прегрешения и допиваха последната бутилка вино. Ал. Бабек, МЕ, 189. прощава се, прости се безл. Да се сгреши е човешко, а още по-човешко е да се прощава. Тарас, ТМ, 63.
ПРОЩА̀ВАМ СЕ несв.; простя̀ се св., непрех. 1. Разделям се за дълго с някого при тръгване, заминаване на път и под. чрез ръкуване, прегръщане и размяна на думи за благодарност, признателност, обич, извинения и благопожелания; сбогувам се. Дяконът се прощава с майка си, взема сбогом с най-близките си роднини. Ив. Унджиев, ВЛ, 43. Един висок поручик се прощаваше с миловидно, слабичко момиче. А. Гуляшки, МТС, 27. А Ружа като се прощаваше с двамата стари люде, обля със сълзи ръцете им. Тъжно ѝ беше за тях, но тя не се върна вече в техния дом. Д. Талев, И, 381. Иа се покачи бързо при него, подаде му един хубав букет от пресни цветя, прегърна го и със сълзи се прости с добрия си приятел. Елин Пелин, ЯБЛ, 45. — Ха сбогом, на добър час. — И аз се простих с бае Марина. Т. Влайков, Съч. ІІ, 52. ● Обр. Зимата отдавна трябваше да дойде, но есента още не можеше да се прости със земята. Д. Кисьов, Щ, 347. // Разделям се с нещо, обикн. някое обичано, забележително място, поради заминаване надалече. Още е ранно утро, но ние сме вече на път. Пресичаме улиците на Симферопол и се прощаваме с града. К. Кюлявков, СПП, 5. Продадена от брата си .. Яна по неволя тръгва с немци „друговерци“ и тъй се прощава с родната земя. БР, 1931, кн. 4-5, 127. Простих се с пълноводния Нил, с древните пирамиди и тайнствения Сфинкс, простих се мълчаливо, без сълзи и клетви: само една въздишка — това беше всичко. М. Марчевски, ОТ, 24-25. Над хълма до лозята, те се спряха да видят изминатия път и да се простят вече с хубавото си село. Ц. Церковски, Съч. І, 151. Забравям почти да се простя с Флоренция, да гледам хубавите ѝ околности, кичестите хълмове, сред които лежи разкошно. К. Величков, ПССъч. ІІІ, 6. // Разделям се завинаги с някого в предсмъртните му дни, часове или при погребението му. Нонка беше уверена, че скоро ще се прости с милия старец, но не искаше да му го каже. И. Петров, НЛ, 118. Да го видеше искаше тя още веднъж .. Поне да се прости преди смъртта с него. Зл. Чолаков, БК, 146. Причестиха болния, простиха се с него и късно през нощта склопиха очите му. В. Геновска, СГ, 217. Сега мнозина от ония, които го обичаха като баща и учител, прииждаха да се простят с него и да го изпратят до вечното му жилище. Д. Марчевски, ДВ, 96. През Румъния минаха като градинари, тръгнали да се простят в България с тежко болен човек. Г. Алексиев, ДЦ, 99.
2. Прен. Изоставям или се отказвам от някакво занимание, увлечение, интереси, поведение и др. под.; разделям се. На 8 декември той [Гоце Делчев] се прощава с учителството и прескача отсам границата. П. К. Яворов, Съч. ІІ, 193. Дали зетът няма да заплаче, щом вземе да се прощава с ергенския си живот. К. Петканов, БД, 26. Бях готов да се простя с всички мечти за наука, да си остана в село като учител, само и само за да мога да се оженя за Сладунка Белилова. Ил. Волен, МДС, 16-17. Останала без издръжка, Катя трябваше да се прости с университета и с любимата си философия. Ст. Чилингиров, РК, 14. В тези усилени времена манастирът се простил със своите привилегии. Ст. Михайлов, БС, 219. Човекът отдавна се е простил с маймунския си начин на живеене. М. Марчевски, ОТ, 117. Надежди клети, с вас простих се ази. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 144.
◊ Бог да прости някого. Употребява се при споменаване на покойник и при раздаване (обикн. на храна) в негова памет. На майка си се метнал. Бог да я прости! Елин Пелин, Съч. І, 26. — Нека почетем, майстори, паметта на кръстника! — Бог да го прости и лека му пръст! — като курдисани изрекоха първенците, свели очи. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 54. За бог да прости. 1. Разг. Ирон. Без заплащане, даром. Гледай го .. светеца безсребреник, дето прави пътища за бог да прости! Без пари! Н. Хайтов, ДР, 185. 2. Диал. В съчет. с отивам си. Без полза, напразно (си отивам). Раздавам за бог да прости. Диал. Говоря празни приказки. С душа се прощавам / се простя. Диал. Умирам, издъхвам. Насреща му / кум Вълкан: / — Дай калпака, / Цуцулан! / Давай, Цуцул, / и придавай, / я с душица / се прощавай! Нар. пес., СбХ, 47. Прощавам се / простя се със света (живота). Умирам, издъхвам. Тя завяхва и умира, а след нея се прощават с живота съпруг и двете ѝ дъщери. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (1), 116. Най-сломен душевно беше Димитър Миразчиев. Той изобщо имаше изглед на човек, който се е простил с този свят. Г. Караславов, ОХ ІІ, 356. Ти ще кажеш ли / вашите где са? / Инак, / знай — / със света се прости! В. Георгиев, ПП, 83.