ПУСТОСЛА̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни,
прил. Остар. Книж. Тщеславен. Яден присмех се носеше от словата ти, жестоко и с обида дрънкаше със жълтиците на софрата и с пустославни думи се хвалеше. П. Спасов, ГЛЗЗ, 100. Похвалата е едно от големите премеждия на отхраната [на децата]: ..; те стават пустославни. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 14. Те са повечето пустославни от другите френци, но и по-духовити. С. Бобчев, ПОС (превод), 142.See more