първобѝтност - единствено число, нечленувано първобитността̀ - единствено число, членувано
ПЪРВОБЍТНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Качество на първобитен (във 2-7 знач.). Аз даже мисля, че българските манастири трябва да си останат български, каквито са си били през векове, и да запазят оная си странна прелест на първобитност и диващина, каквато се е отпечатвала дълбоко и чаровно в спомените на нашите наивни детски души. Ив. Вазов, Съч. ХVІІ, 52.