пътѐка - единствено число, нечленувано пътѐката - единствено число, членувано пътѐки - множествено число, нечленувано пътѐките - множествено число, членувано
- 1. пътека
- - Вървя по крипи пътеки
See more- - До крива пътека
- - Засрах си пътеките
- - Направям/направя пътека
- - Отидох до крива пътека
- - Стигнах до крива пътека
- - Ходих до крива пътека
- - Ще ида до крива пътека
- - Прав ти път, крива ти пътека!
- - Пътеките ми са чисти
ПЪТЀКА ж. 1. Тесен път през поле, гора, планина и под., образуван обикн. от преминаването на хора или животни. Дядо Захари мълчаливо и с усилие върви по кривата пътека, която се качва на могилата. Елин Пелин, Съч. ІІ, 38. Същия ден след тая случка Индже слизаше с дружината си по стръмна планинска пътека. Й. Йовков, СЛ, 129. Катерейки се по върли и непристъпни пътеки в скалите, .., аз неусетно се озовах на един шумест връх. Ив. Вазов, Съч. ХІІ, 76. Дръж сега тая пътека през лозята. Тя извежда право на пазара. А. Каралийчев, ТР, 193.
2. Специално направен тесен път, обикн. утъпкан или застлан с плочи, пясък и др., предназначен за преминаване в двор, градина, парк. По песъчливите пътеки на градските градини играеха деца. Елин Пелин, Съч. ІV, 72. Най-после видя босата Марийка, че излезе и заприпка по острите камъни, що застилаха пътеката. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 189. Широка пътека, също постлана с бели плочи, водеше към чешмата насреща; друга такава пътека водеше към градината. Д. Талев, ПК 1980 [еа]. Излезе тежко, като залиташе от единия до другия край на циментовата пътека. В. Попов, Избр. пр, 87. Пешеходни пътеки кръстосват парка.
3. Тясна ивица в снега, обикн. разчистена или утъпкана, по която може да се мине; пъртина. — Иване, какво си се окумил тук! — скара ме се старата. — Я да подринеш снега пред къщи, направи пътеки, поразчисти тук-там, та да можем да излизаме. Г. Караславов, Тат., 225. — Много сняг, ей... И пътеки няма. Й. Йовков, Ж 1945, 69. Влезе и Стоян след него [кучето] и видя пред себе си усърдно разчистена пътека по снега. Д. Талев, ЖС, 35. Падна дебел сняг .. На сутринта цялото село се залови да чисти снега, отвориха пътеки до оборите и плевниците, разчистиха пред вратниците. К. Петканов, Х,105.
4. Път (в 4 знач.). Огнянов вървеше на запад, без пътека, през лозята. Ив. Вазов, Съч. ХХІІ, 156. При кладенчето, без пътека, слезе дребен, сух петдесет годишен човек. Елин Пелин, Съч. І, 120.
5. Тясно пространство, незаето от хора, предмети и др., по което може да се мине; път. Щом се появиха те [войниците] на върха на стълбата, болярите и войводите се наредиха отляво и отдясно, като оставиха празна пътека тъкмо под вратата. Ст. Загорчинов, ДП, 253. На един от предните столове, до пътеката, бригадирът Голям Крушко мълчеше и стоеше като истукан. Б. Обретенов, С, 211. Като минаваше по пътеката между гъсто наредените маси, .., той незабелязано даде знак на двама келнери. Ив. Мартинов, СНУ, 37.
6. Дълга тясна постилка за под, обикн. за стълбища и коридори. Това бе всичко в стаята: бюрото и столът, избелялата пътека, мътното огледало. В. Андреев, ПР, 194. Той блъсна тежката врата, изтича по застланата с пътека стълба и звънейки с шпорите и със сабята, се озова в салона. Ем. Станев, ИК ІІІ, 176. След това тръгнаха по дълъг коридор, с пътека по средата. Той разбра, че трябва да върви по меката пътека, да не шуми. М. Марчевски, П, 119. Изнесоха на двора юргани, дюшеци, пътеки и покривки и ги тупаха, тръскаха. Чудомир, Избр. пр, 68.
7. Линия, черта, която разделя косата при вчесване; път, пътечка. Черна като катран коса украсява Гроздиното бяло лице .., по средата с пътека. Елин Пелин, Съч. V, 88.
8. Прен. Дълга следа, черта върху нещо, по повърхността на нещо. По намазаните с подово масло дъски винаги имаше бели пътеки от прах и кални стъпки. М. Яворски, ХСП, 40. От далеч по бялата пътека на границата се задава някаква черна точка. Й. Йовков, Разк. І, 120. // Дълга ивица от светлина някъде, в някакво пространство или върху повърхността на нещо. Стопаните не бяха затворили вратата, но в пътеката светлина, която струеше от входа, вече нямаше зластистото слънчево сияние. М. Смилова, ДСВ, 172. Нощта беше светла, лунна. .. Златна пътека водеше през морето към далечни хоризонти. С. Чернишев, ВМ, 13. Огледах се — пустинни светли пясъци, тъмно гладко море с лунна пътека през него. А. Дончев, СРСК [еа].
9. Прен. Начин на живот, на поведение; път. Младите юнаци, които за пръв път тръгваха по трънливите хайдушки пътеки, нетърпеливо очакваха да получат оръжие. Д. Линков, ЗБ, 87. — Бива ли тъй бе, бай Тодоре? .. Десетгодишно момче, да го поиш с вино .. Разбираш ли по какви криви и опасни пътеки можеш да го тласнеш? Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 126.
10. Спорт. Всяко едно от надлъжно очертаните пространства на писта за лекоатлетически състезания, предназначено за отделен състезател; коридор. Наистина тя за първи път застана на атлетическата пътека, но нова в спорта не беше. НС, 1958, бр. 140, 4. В трета пътека ще бяга миналогодишната шампионка.
◊ Бягаща пътека (съкр. пътека). Спорт. Уред, тренажор от фитнес оборудване във вид на движеща се лента. Жените използват предимно бягащата пътека и колелото. Кеш, 2001, бр. 9 [еа]. Като се върна в къщи ще се кача на пътеката или колелото — обичам да спортувам. Клинична пътека. Мед. Съвкупност от указания, медицински стандарти и др., според които трябва да се провежда лечението на определени заболявания в болничната и извънболничната помощ. Болницата ще работи по пет клинични пътеки. Нов., 2006, бр. 154 [еа]. Това изследване е част от задължителните процедури по клиничната пътека. Козя пътека. Стръмна и тясна планинска пътека. Преди разсъмване поехме по една козя пътека, която извиваше през гъсти букови гори. Й. Радичков и др., ГСП, 109. Стана тихо и тъмно и Стефан забърза по козите пътеки нагоре из планината. Й. Йовков, СЛ, 23. Пешеходна пътека. Пътека за пресичане на пътното платно от пешеходци, с характерна маркировка от бели и тъмни ивици; зебра. Трябваше да пресечем, но въпреки че стояхме на пешеходна пътека, нито една кола не намали.
~ Вървя (ходя) по крива пътека (криви пътеки). Постъпвам по нечестен, неморален начин, живея безнравствено.
пътѐка ∆ Клинична пътека. Вж. клиничен.