развра̀тник - единствено число, нечленувано развра̀тника - единствено число, членувано - непълен член развра̀тникът - единствено число, членувано - пълен член развра̀тници - множествено число, нечленувано развра̀тниците - множествено число, членувано
РАЗВРА̀ТНИК, мн. -ци, м. 1. Развра̀тен човек; женкар, коцкар. — Аз съм журналист и трябва да изучавам живота. Така се оправдавам пред жена си, когато ме улови в някоя извънбрачна връзка; и тя ми отвръща: — Развратник и антиобществен тип. С. Северняк, ИРЕ, 169. Девойката беше образована и красива, но до Костов стигнаха слухове, че баща ѝ нямаше никакви доходи, а накитите и роклите ѝ се плащаха от един стар всеизвестен развратник. Д. Димов, Т, 545. Костаки бил развратник и обезчестил няколко български девойки. Н. Ферманджиев, РХ, 119. За да застреля Кара Мемиша, безстрашната Мария се качила на един бряст срещу чифлика му, три дни чакала там без вода и хляб, докато се покаже на кьошка старият сластолюбец и развратник. Н. Хайтов, ШГ, 121.
2. Прен. Безнравствен човек, неморален в поведението си и в отношенията си с хората.