разна̀сям - първо лице, единствено число, сегашно време разна̀сяш - второ лице, единствено число, сегашно време разна̀ся - трето лице, единствено число, минало свършено време разна̀сяме - първо лице, множествено число, сегашно време разна̀сяте - второ лице, множествено число, сегашно време разна̀сят - трето лице, множествено число, сегашно време разна̀сях - първо лице, единствено число, минало несвършено време разна̀сяхме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разна̀сяхте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разна̀сяха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разна̀сяше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разна̀сяй - второ лице, единствено число, повелително наклонение разна̀сяйте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разна̀сящ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разна̀сящия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разна̀сящият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разна̀сяща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разна̀сящата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разна̀сящо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разна̀сящото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разна̀сящи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разна̀сящите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разна̀сяйки - деепричастие разна̀сял - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разна̀сялия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разна̀сялият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разна̀сяла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разна̀сялата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разна̀сяло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разна̀сялото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разна̀сяли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разна̀сялите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разна̀сян - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разна̀сяния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разна̀сяният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разна̀сяна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разна̀сяната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разна̀сяно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разна̀сяното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разна̀сяни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разна̀сяните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 разгласявам (новина или слух) - разпространявам - разнасям - разтръбявам (книж.) - тиражирам (книж.)2 отделям - изпускам - издавам (миризма или звук и др.) - разнасям - излъчвам
- 1. разнасям
- - Разнасям си магите
РАЗНА̀СЯМ, -яш, несв.; разнеса̀, -ѐш, мин. св. разнѐсох, прич. мин. св. деят. разнѐсъл, -сла, -сло, мн. -сли, св., прех. 1. Обикн. несв. Нося1 нещо или някого със себе си и с него се движа, ходя на разни места. Хвана я за ръката, след като мушна вестника под мишница .. — Цял ден разнасяш този проклет вестник. С. Манолова, ДМ (превод) [еа]. — Аз познавах бедния Прашилник много по-отрано .. Аз помнях как ме носеше на ръце .. и ме разнасяше .. по улиците и по махалата. П. Р. Славейков, Избр. пр ІІ, 41. Навалицата бегълци се озова на княжевското шосе .. — Едни бъркат кашата, други я сърбат .. — каза .. друг, прегърнал увито в одеяло дете. — Ето, детето едва стана от пневмония, сега да го разнасям по студовете. М. Грубешлиева, ПИУ, 293. Сутринта чух, че ще вали, и цял ден разнасям чадъра със себе си. Δ От няколко дни разнасям книгата ти в чантата си и все не можем да се видим.
2. Само несв. Нося1, занасям1 или закарвам, доставям нещо (стока, продукти, писма и др.) на разни места, на много хора. Вечер, като се връщаше, издояваше кравата, наливаше млякото в белия гюм, а сутрина рано или баща му, или той отиваха да го разнесат по вилите. В. Ченков, СНГ, 39. Гледал съм .. как вашите балканджии ходят да разнасят стоките си по селата. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 253. Малки момиченца разнасяха в елипсовидни кошнички букети от бели рози. Хр. Смирненски, Съч. ІІІ, 184. Взех паролата и адресите .. и тръгнах да разнасям позиви по жилищата. П. Славински, ПЩ, 129. Всеки от нас получи определен район, в който трябваше да разнесе избирателните бюлетини на нашия кандидат. М. Гръбчева, ВИН, 80. // Като обхождам присъстващите, им нося1, давам, раздавам нещо (храна, напитки и др.). Царски слуги разнасяха вино из множеството, за да пие за здравето на царя и царицата. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 23. Между гъмжилото от жени се мярка и дългата фигура на Станчо Поляка, който разнася жито за покойната си съпруга. Елин Пелин, Съч. ІІ, 15. Когато се случи нещо непредвидено, човек първо трябва да се погрижи за клиентите, така че накарах момичетата да разнесат храната по масите, всяка от тях да поеме по още една маса. М. Венкова-Радева, ПМС (превод) [еа]. Тя не се отказваше да разнася пития на клиентите, стараеше се все така да бъде весела и засмяна. Д. Немиров, Д, 78. // Само несв. Занимавам се с носене, доставяне на нещо на различни места, на много хора срещу заплащане. Ленивецът Сашо разнасяше вестници, а езика учеше на бегом. О. Шурбанова, ЛВ [еа]. Повечето пощальони, които разнасят писмата в комплексите „Дружба“ и „Сторгозия“, са имали неприятни срещи с агресивни глутници. Дем., 2001, бр. 192 [еа]. Тя припечелва допълнително, като разнася листовки и брошури по пощенските кутии. Δ Той разнася пици по домовете.
3. След като съм нанесъл крем, боя, балсам и др. върху кожата си или върху някаква повърхност, го разпростирам с мазане върху по-голям участък от нея. Преди миене втрий балсама в корените на косата и с леки масажни движения го разнеси по цялата коса. Δ Разнеси обезболяващата мас върху целия наранен участък от тялото. Δ Разнеси боята равномерно върху цялата повърхност.
4. Прен. Нося1, разпространявам, съобщавам, предавам нещо (новина, мълва, клюка и др.) на много хора, на мнозина; разгласявам. По цели дни той ходеше по близките села .., събираше кой знае как и откъде новини и ги разнасяше по всички къщи. Й. Йовков, Разк. І, 212. Чичо Кольо вече разнасяше новината, че е пристигнала команда за реквизиране на житото. Г. Караславов, ОХ ІІ, 567. Хората можеха да се досетят каква е работата. Слугините непременно щяха да разнесат мълвата из града и Никола от едно смешно положение изпадаше в друго. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 261. Има писатели шумни, устремени към почестите, житейските блага .. Такива писатели ще ги видим .. да посещават кафенетата, да разнасят клюки и вицове. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 246. Радиовълните, надпреварвайки се с първите лъчи на утрото, бързо разнесоха по света вестта за бурята. К. Ламбрев, СП, 7. // С крат. лич. местоим. във вин. Съобщавам, разказвам на много хора за нечии действия, постъпки и под. и ги обсъждам, коментирам с тях, обикн. с неодобрение. Беше предложил на жена си да отиде да живеят у баща ѝ. Христина изпадна в ужас .. Ами че това е скандал. Да ги разнесат из целия град. Ем. Станев, ИК ІІІ и ІV, 398. Вторият помощник Радко .. ме разнася из целия кораб, че съм се претеглял преди и след ядене. Н. Стефанова, ПД, 25. Дълго мисли старата .. как да се носи с Тошка. И реши .. да се прави на добра и кротка. И без това са ги разнесли из селото, барем с това да си остане. Г. Караславов, Тат., 145. — Дайте насам чашите.. Да не ме разнасяте сетне, че съм свидлива.. Топла вода колкото щеш. Др. Асенов, И, 31-32.
5. Прен. Популяризирам, разпространявам някакво знание, учение и под., като го предавам, правя го достояние на много хора. Тая религия беше пренесена по-после в Чехия, дето много адамитски шайки разнасяха култа. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 131. Нея [Ирина] я посещаваха много калугери, които тя заразяваше с богомилската ерес. Калугерите, като са скитали по разни страни, разнасяха и ереста. Р. Каролев, УБЧИ, 111. Нека милостта ти ме прости, не съм нито клисарин, ни дякон. Прост човек съм, богомолец. В Кроткия вярвам и славата му разнасям по грешната земя. Ст. Загорчинов, ДП, 176. Учениците му разнасяха неговото учение по всички краища на страната.
6. Прен. В съчет. със същ. з а р а з а, б о л е с т и под. Ставам причина за разпространението на някакво инфекциозно заболяване, с което съм заразен, като го предавам на много хора при общуването, контакта си с тях. Учителят .. бе много млад и хората не искаха да му вярват, а продължаваха да разнасят страшната зараза по селото. Елин Пелин, Съч. І, 72. — Пограничният капитан ги изгони .. от село да не разнасят заразата, та ги карам в болницата у града. П. Здравков, НД, 349. Д-р Зарков тръгна да търси селската знахарка, която беше запалила цялото село, а сигурно беше разнесла дифтерита и в околните села. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 14. — Аз отивам в санаториума. Пък вие бързо вървете в леглото. Стига сте разнасяли този грип. Б. Мисирков, Избр. пр ІІ, 1984 (превод) [еа]. Тая птица така си фърчи .. Чувал съм, че много болест разнася. Й. Радичков, СР, 89.
7. Прен. За кръв и др. — при движението си по кръвоносната система нося, пренасям вещества до органите, клетките на тялото. Белтъкът на кръвта хемоглобин присъединява кислорода и го разнася до всички тъкани и органи на тялото. Дар, 2005, бр. 21 [еа]. Като получи нужните вещества от храната, кръвта ги разнася по тялото и го храни. Ч, 1871, бр. 22, 701.
8. Прен. За вятър и под. — захващам, подемам някакви леки предмети (листа, прах и др.) и ги нося при движението си на разни места. Есенен вятър духаше и разнасяше по покривите сухите листа. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 57. Югозападната буря разнасяше пясък и сняг над прерията северно от Ниобрара. Цв. Узунова-Калудиева, СВМ ІІІ [еа]. Вятърът, превърнал се вече на фъртуна, фучеше и разнасяше с бясна бързина снежни облаци из вечерната дрезгавина. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 167. // За вятър и под. — при движението си нося някакви леки предмети (прах, листове и др.) на различни места и така ги разпръсвам, разпилявам. Ветровете щяха да разнесат праха му по моретата и .. ето на̀, душата на варварина ще е вечна скитница в безкрайното време. А. Гуляшки, ЗВ, 264. Димитър клекна, аз стъпих на раменете му и той бавно се изправи. От тази импровизирана стълба аз запратих стотици листчета, които вятърът разнесе из целия двор. М. Гръбчева, ВИН, 72.
9. Прен. За вятър, въздух и др. — разпространявам при движението си нещо (мирис, аромат, звуци и др.), с което съм наситен, изпълнен и то започва да се усеща, чува и под. на по-далечно разстояние. Лек ветрец разнесе миризмата на колендро — отровния дъх на градушката. Ст. Даскалов, МЧ, 59. Някъде в дъното на дола се чу кучето .., студеният въздух разнасяше ехото. Д. Фучеджиев, Р, 268. Стъмни се.. Въздухът се поразхлади и разнесе из селото високия смях на Ивана. К. Петканов, МЗК, 66-67. Защо разнася топъл вятър / дъха на полски цветове? М. Петканова, Ст, 107. Зимната буря им сякаш приглася .. / и вихром подема, издига, разнася / бунтовната песен широко в света. П. К. Яворов, Събр. съч. І [еа]. // Излъчвам, отделям някаква миризма, с която съм пропит и която се разпространява в пространството, въздуха около мен. Акациите пред балкона са цъфнали — ронят бели цветове, разнасят тежък мирис. Л. Стоянов, Х, 45. Тоя човек почти винаги беше пиян и навсякъде около себе си разнасяше неприятен дъх на ракия. Й. Йовков, Събр. съч. ІІ, 214. Кожарските работници дойдоха вкупом. Като разнасяха край себе си миризма на дъбилна киселина, те насядаха в средата на лявата редица. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 59.
10. Прен. За вятър и под. — разгонвам нещо (облаци, мъгла, дим и др.) в разни посоки, правя то да изчезне отнякъде; раздухвам, разпръсвам. Има вятър от запад, та ще разнесе дъжда. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 17. Вятърът е променчив, ту разнася мъглата .. настрани, ту я сплъстява право нагоре към тях. Бл. Димитрова, Лав. [еа]. Навън силният вятър разнасяше пушека от комините на близките сгради. Кр. Вълков, Е [еа]. Вятърът разнесе дима и на мястото, където стоеше Стефан, остана само неправилно петно опърлена трева. К, 1973, кн. 10, 25.
11. Прен. Спомагам някакво чувство, настроение, мисъл и под. постепенно да се разсее, да изчезне от съзнанието, мисълта на някого; прогонвам1, пропъждам. Близостта ѝ [на Людмила], дъхът ѝ, цялата тя така близо до него — всичко това започна да разнася мъката му. А. Гуляшки, СВ, 63. — Пак ви казвам, отговорността остава вам .. Последните думи внесоха смущение всред слушателите, но опитен както винаги .., поп Кръстьо съумя бързо да го разнесе. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 491. Той се опита да разнесе скуката, обхванала компанията, със забавни истории от последното си пътуване.
12. Остар. Похарчвам, изхарчвам; разносвам, разносям. Аз ще ида в Одеса. Това ходене е, за да си изкарам харча, что съм разнесъл, докле седях тука. АНГ І, 371. Приход им [на флотата] е 750 млн. грошове, а разнасят 780. Ив. Богоров, КГ, 201. Още когато се е съставило това дружество .., то не е разнасяло ни най-малка част от своят капитал за поддържанието ученици. Знан., 1875, бр. 20-21, 329. // Остар. и диал. Прахосвам (в 1 знач.), пропилявам; пръскам. С разкошнийт си живот бе разнесъл всичко, що бе наследил от баща си. П. Бобеков, БВК (побълг.), 67. Разнесе по сина си всичко, что си имаше скътано. Н. Геров, РБЯ V, 40. разнасям се, разнеса се страд. Първият брой [на вестника] ще се отпечати и ще се разнесе в 50 000 екземпляра. БД, 1909, бр. 1, 1. Всичко се готвеше в Маноловата къща и се разнасяше и по останалите къщи за храна на юнаците. Ив. Вазов, Съч. ХІV, 55. Богатата на кислород кръв се разнася по тялото, като отдава кислорода на тъканите. Биол. VІІ кл, 1982, 16. Някои частици от пепел се разнасят някой път от вятъра до 2 000 версти. К. Смирнов, З, 20. Какво не казват за вас, какви приказки не ся разнасят за вашето сребролюбие. М. Балабанов, С (побълг.), 95.
РАЗНА̀СЯМ СЕ несв.; разнеса̀ се св., непрех. 1. За прах, листа и др. — движа се във въздуха в различни посоки, подет и носен от вятъра. Пожълтели листа и облаци прах се разнасяха във въздуха, носени от ураганния вятър. // За прах, листа и др. — нося се и се разпилявам, разпръсквам в различни посоки, подет от вятър, въздушно течение и под. По шосето прозвуча автомобил и потъва в близкия завой, зад него остава бяла лента от прахоляк и бавно се разнася над покосените ливади. Г. Караславов, Избр. съч. І, 301. Разпиляват се преспите — снежен прах се разлита нагоре, разнася се настрани. Т. Харманджиев, КЕД, 15. Някои от съседите и роднините още помагаха — те тикаха с греблата леката плява, бързаха да я приберат в плевника, защото, ако духнеше някой вятър .., можеше да се разнесе и загние. Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 304.
2. Прен. За новина, слух, мълва и под. — като се предавам от човек на човек, се разпространявам на много места, ставам известен на много хора. Новината, че тази нощ ще стане разграбването на инвентара и добитъка от селскостопанския двор, се разнесе из селото с невероятна бързина. Ст. Марков, ДБ, 391. Вестта за откриването на новото училище в Габрово се разнася из цяла България. Ив. Унджиев, ВЛ, 26. Слухът за убийството на доктора се разнася като гръм из града. Н. Ферманджиев, РХ, 120. Мълвата за изключването на Бенко бързо се разнесе из целия град. Ал. Бабек, МА, 18. Страхът, че новият скандал ще се разнесе из цялото Търново, го стресна. Ем. Станев, ТЦ, 106. Не се минало месец-два и се разнесе, че добила момче. Чудомир, Избр. пр, 14. // За слава и под. — разпространявам се, достигам до много хора. Разнесе се пак славата на Индже, заговориха за него всички. Й. Йовков, СЛ, 142. И се разнесе славата на Клахон по тия места, та стигна до ушите на сиракузкия тиран Антони. Й. Попов, БНО, 58.
3. Прен. За заразно заболяване и под. — разпространявам се някъде, обикн. като се предавам от заразени хора при контакта, общуването им с други или от замърсени продукти, вода. — Ти разбери — това [болестта] е епидемия, тя се разнася от човек на човек. Още на фронта докторите ни приказваха за това. Г. Караславов, ОХ ІІ, 444. Учителят дълго мисли и един ден каза, че страшната зараза се разнася от поповия излак. Елин Пелин, Съч. І, 71. Наблизо нямаше аптека — едничкото, което можеше да се направи на първо време, бе да се дадат съвети на майката и да се постави карантина. Инак болестта може да се разнесе. Г. Караславов, Избр. съч. ІІ, 140.
4. Прен. За мирис, аромат, звуци и под. — разпространявам се в пространството около източника, който ме отделя или издава и започвам да се усещам, чувам на определено разстояние от него. В едната си ръка Божура държеше китка маточина, взе да ръси с нея и навсякъде из въздуха се разнесе приятна миризма. Й. Йовков, ВАХ, 174. От влажните лехи на градината се разнасяше тръпчив дъх на димитровчета и хризантеми. Д. Кисьов, Щ, 347. Летят [чучулигите] високо, с песен посрещат раждането на новия ден .. Мелодията на простата им песен се разнася над цялото поле. К. Трайков, ВК (превод) [еа]. Събуди се от някакви силни викове, които се разнасяха наоколо. П. Здравков, НД, 70. „Изкарайте добичетата от чуждото жито, брей...“ И току пушечният гърмеж процепи застоялата мараня, ехото дълго се разнася из долините. Кр. Григоров, ОУ, 102. Силен гръм се разнесе и разлая чифлишките кучета. К. Петканов, ЗлЗ, 51.
5. Прен. За облаци, мъгла, дим и под. — разпръсвам се в разни посоки, разсейвам се, изчезвам отнякъде, обикн. при силен вятър. Облаците се разнесоха, изчезнаха и само на изток остана тъмна сплъстена маса. Г. Караславов, Избр. съч. VІІІ, 17. Тук [беят] пристъпи тежко и се обърна към черкезките села Куинтепе и Акъходжа. Синкавата утринна мъгла над тях още не бе се разнесла. Ст. Сивриев, ПВ, 108. Всички погледнаха към кошарата, но видяха само кълбото дим на входа ѝ, което се разнасяше от утринния ветрец. Ив. Вазов, Съч. ХІ, 16. Пожарникарите разсякоха нови отдушници. Едва когато смъртоносните газове се разнесоха, те успяха да намерят огнището. А. Каралийчев, ТР, 55.
6. Прен. За оток, подутина, червенина и под. — постепенно намалявам, спадам, изчезвам. Зеленко се ровеше из народните поверия. — Ще вземеш да свариш черна кокошка. Измий си очите тогава и веднага [подутината] ще се разнесе. Ив. Хаджимарчев, ОК, 404. Мнозина учени направили наблюдения, че ако по някаква причина туморът се разнесе, се получава невъзприемчивост към същия тумор. Св. Славчев, ЖБ, 62. Той [отокът] повечето пъти набира гной и сам пробива отвън или от извътре, друг път са разнася. Ив. Богоров, СЛ, 64. Билката се използва в народната медицина при контузии, като помага да се разнесат по-бързо подкожните кръвоизливи. Δ Тя наплиска лицето си със студена вода, за да се разнесе по-бързо нахлулата червенина.
7. Прен. За чувство, настроение и под. — разсейвам се, изчезвам постепенно от съзнанието, мисълта на някого. Хората се поотпуснаха, оживиха се, страховете и съмненията, които бяха заседнали в душите им .., се разнесоха. Г. Караславов, ОХ ІV, 173. Може би неговото смущение щеше да се разнесе всред оживената глъчка, ако не бе се явило едно слабоватичко момче с необикновено лице. Ст. Даскалов, СЛ, 20. Станка се оживи, тежкото настроение от свадата с Кавръчето се разнесе. Г. Караславов, ОХ ІV, 156. Не беше кахърът му от тие, дето могат с думи и приказки да се разнесат. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 137.
8. Разг. Ходя, движа се, бродя от едно място на друго; обикалям, кръстосвам. Ето те, свободно се разнасяш по улиците на града. Е. Евтимов, ПМ, 230. Извиках на малката Александра, а тя само се усмихна. Аз, ако имах такива ослепителни зъбки като нейните, щях по цял ден да се разнасям по улиците, ухилен. Кап., 2005, бр. 51 [еа].
9. Остар. Само мн. и 3 л. ед. За множество от хора — напускаме някое място, като се отправяме в различни посоки; пръскаме се, разпръсваме се, разотиваме се.