разпозна̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време разпозна̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време разпозна̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време разпозна̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време разпозна̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време разпозна̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време разпозна̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разпозна̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разпозна̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разпозна̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разпозна̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разпозна̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разпозна̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разпозна̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпозна̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разпозна̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разпозна̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпозна̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разпозна̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпозна̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разпозна̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разпозна̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разпозна̀вайки - деепричастие разпозна̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разпозна̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разпозна̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разпозна̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разпозна̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разпозна̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разпозна̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разпозна̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разпозна̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разпозна̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разпозна̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разпозна̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разпозна̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разпозна̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разпозна̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разпозна̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разпозна̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разпозна̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 идентифицирам (книж.) - разпознавам
РАЗПОЗНА̀ВАМ, -аш, несв.; разпозна̀я, -а̀еш,
мин. св. разпозна̀х, прич. мин. страд. разпозна̀т, св., прех. 1. Като виждам или чувам някого или нещо, по някакви белези, особености разбирам, установявам кой е той или кое е то; познавам2. Нашите бели лица бяха еднакви за туземците. Те мъчно ни разпознаваха и често ни бъркаха един с друг, особено когато ни виждаха отдалеч. М. Марчевски, ОТ, 360. Те тръгнаха обнадеждени към приближаващия Кръстю. Изглежда и той ги разпозна, защото бързо напусна прашния път, по който вървеше, и се отправи към тях. Ст. Дичев, ЗС I, 232. Колата фучеше. Едва се забелязваха светлините по къщите, не разпознавах и селяните, които се мяркаха по улиците и изчезваха. Кр. Григоров, Р, 270. Струваше му се, че ако е в депото и затвори очи, пак би разпознал сред другите локомотиви шума на парата на своята машина. Сп. Кралевски, ВО, 124. Под широката му рогозяна капела разпознаваше някои черти познати, но причудливо изменени. П. Р. Славейков, ЦП II, 151. // Установявам, различавам някого или нещо по някакви белези, особености, като го виждам или чувам сред множество други; познавам2. Едва излязло на една поляна, стадото му се смеси със стадото на друг овчар. Ами сега! Как да отдели овцете и как да ги разпознае? И овцете на другия бяха като неговите — бели и тъмнокафяви. П. Здравков, НД, 126. Бях стигнал вече почти до другия край на плажа, когато чух мек гърлен смях, един такъв смях, който бих разпознал между хиляди други. Б. Райнов, МН, 73. Гордий кораб наближаваше и зрителите начнаха да разпознават един сина си, други брата си, третий приятеля си. П. Кисимов, ОА I (превод), 72. Нужно е кравите да се номерират или да им се дадат различни имена, каквото стопанина да може лесно да ги разпознава и да държи сметка от ден на ден за издоеното мляко. Лет., 1876, 51.See more2. Определям нещо по някакви признаци, като го отделям от множество други; отличавам, различавам. Загорски извика двама войници и излезе при жените, които се натискаха долу по външните стъпала. По облеклото можеше да ги разпознае: българки, еврейки, туркини. В. Геновска, СГ, 76. Материалният свят (природата) е съставен от безброй предмети или т е л а, които ние разпознаваме по техните отличителни белези, наречени с в о й с т в а. Хим. VII кл, 1950, 10. Бях вече свикнал да разпознавам хората тъй, по външността им, по обноските и изражението на лицето, кой какъв е и съвсем нарядко се излъгвах. Кр. Григоров, Н, 181. Това название или име на предмета, като знак нему приличен, прави да разпознаваме предмета между другите предмети. Й. Груев, КЛ (превод), 35.
3. Успявам да видя, да забележа нещо и да разбера какво е, обикн. в мъгла, тъмнина, в далечина, зад преграда и под.; различавам. Когато още повече се развидели, аз разпознах едно тъмно пластче мъглица из скалистите гъвки на Еленин връх. Ив. Вазов, Съч. XV, 51. Доктор Гатев се огледа. На кревата до прозореца едва разпозна бледо лице сред разпилени руси коси. М. Грубешлиева, ПП, 162. Той гледаше към отсрещния бряг и се мъчеше да разпознае между сивите храсти и сухите клони на дърветата противниковото наблюдателно гнездо. Ив. Мартинов, ДТ, 9. — Виждаш ли часовника на газовата фабрика. — Да, но стрелките не мога да разпозная. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 70. — Месечината свети и ний щем можем да разпознаваме твърде добре пътеката, за да не се изгубим. П. Бобеков, БВК (побълг.), 46.
4. Остар. Опознавам. Те са решиха и влязоха около 10 мили навътре в непознатия остров, без да могат обаче да изучват и разпознават ниските места на тамошната земя. Ч, 1875, бр. 5, 209. разпознавам се, разпозная се I. Страд. от разпознавам. По нея [хлопката] се определя къде в гората пасе добичето или стадото, а вечер се разпознава между десетки други, когато се връщат от паша и многогласието на хлопките замира в здрача на селските улици. Ив. Коларов, Е, 27. Вероятно рисунките, изпратени в писмото от Стефан Ахтар, са послужили на К. Фотинов при изработване на клишетата с изображенията на монетите за изданието на „Землеописание“. Сред тях се разпознава сребърният грош на цар Теодор Светослав. А. Радушев и др., КБСМ [еа]. II. Възвр. от разпознавам в 1 и 4 знач. Погледната под определен ъгъл отдолу, водната повърхност се превръща в огледало и скаридата може да види собственото си отражение. Дали се разпознава? По-вероятно е да възприема отражението като някоя друга скарида. М. Дамянов, ММ (превод) [еа]. Застанал един час по-късно пред огледалото, на Унгер му се струваше, че не може да се познае. Носеше цепнат отдолу златно обточен мексикански панталон, .. Косата му бе подстригана, брадата подрязана и затова трудно се разпозна в това добре отиващо му богато облекло. Л. Спасов, ГР І (превод) [еа]. III. Взаим. от разпознавам в 1 и 4 знач. Сега бе тъмно, толкова тъмно, че с мъка можеха при бледата светлина от уличните лампи, като се взират продължително, да виждат лицата си и да се разпознават. Ив. Мартинов, СНУ, 13. Слънцето печеше и белината на снега блестеше с таква сила, че хората жумяха, за да се разпознаят. Н. Каралиева, Н, 133-134. Не можахме да ся разпознаем. Н. Геров, РБЯ V, 44. Како и да било, се сприятелиле и седнале, та се разпознале и тогаз си разбрале имената, кой како го викат. Нар. прик., СбНУ Х, 159.
РАЗПОЗНА̀ВАМ СЕ несв.; разпозна̀я се св., непрех. 1. Виждам се, забелязвам се, лича, обикн. в мъгла, тъмнина, в далечина, зад преграда и под., и се разбира какво съм. Мръква се рано, но всичко наоколо се очертава ясно, пътечките се разпознават много добре, защото сиянието на неизгрялата още луна разсейва мрака. Г. Караславов, Избр. съч. III, 123. В колибата бе все още тъмно и предметите едва се разпознаваха. Гр. Угаров, ПСЗ, 314. Непосредствено до западната част на Малкия дворец близо до югозападния му ъгъл са разкрити основите на малка църквичка, сега толкова унищожена, че почти не се разпознава. Ст. Михайлов, БС, 39. Тъмничерят отвори портата и вкара вътре едно ново лице, на което образът не ся разпознаваше добре в слабото осветление. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 128.
2. Остар. Различавам се, отличавам се. Този град беше наречен Първа Юстинияна затуй, за да са разпознава от няколкото други града, които носяха Юстинияновото име. Р. Каролев, УБЧИ, 72. — А за да мога заедно с него [куция] да играя на едно въже и за да не се разпознаваме, за да имат вяра в мене, както в него, принудих се да си счупя сам крака. Ил. Блъсков, ТСР, 22. Изменението на сказуемото в окончанието показва, че в езика има такова отличие, по което ся разпознават предметите един от друг по род. С. Радулов, НГ, 32. Равнините се разпознават по свойството на повръхнината, .. Според свойството на повръхнината си тии се наричат пустини, голини (степи, савани, ..) и селваси. К. Смирнов, З, 34-35.