разруша̀ване - единствено число, нечленувано разруша̀ването - единствено число, членувано
See more
РАЗРУША̀ВАНЕ, мн. -ия,
ср. Отгл. същ. от разрушавам и от разрушавам се. Всяко разрушаване на манастира го е възкресявало всеки път по-голям и по-хубав. К. Константинов, ПЗ, 75. Въпреки че църквата е в развалини, по запазените части лесно можем да си представим как е изглеждала преди разрушаването. Ст. Михайлов, БС, 273. От окупационната власт твърдят, че са преустановили наказателните разрушавания на къщи, но все още има такива случаи. ИЗ, 2008, бр. 4 [еа]. Натуралистичните представи .. целят разрушаването на традиционните представи за поетичното. Р. Ликова, ЛТ [еа].See more