разсѐяност - единствено число, нечленувано разсеяността̀ - единствено число, членувано
1 несъсредоточеност - разсеяност - завеяност (разг.) - занесеност (разг.) - отвеяност (разг.)2 невнимание - несъсредоточеност - разсеяност
РАЗСЀЯНОСТ, -тта̀, мн. няма,
ж. Отвл. същ. от разсеян (във 2 знач.); невнимание. Слушах го разсеяно и не му възразявах. Но моята разсеяност изглежда го обиди и той повиши глас: — Аз имах по-добро мнение за вас. М. Марчевски, ОТ, 185. Несполуките идеха от отчаяната му разсеяност. Замислеше ли се за нещо, на две крачки огромен рогач да минеше нямаше да го забележи! А. Гуляшки, ЗВ, 349. Говорим за разсеяност, когато вниманието лесно се отвлича, когато скача от обект на обект, без да се задържи на някой от тях, макар че това е необходимо. Псих. ХІ кл, 49. Поради вродената си мечтателност и лека разсеяност Виктор винаги се озоваваше на края на всяка опашка. Отдавна бе свикнал с този свой недостатък, както се свиква с късогледство или с куцане. П. Кънева, П (превод) [еа].See more