разсъблѝчам - първо лице, единствено число, сегашно време разсъблѝчаш - второ лице, единствено число, сегашно време разсъблѝча - трето лице, единствено число, минало свършено време разсъблѝчаме - първо лице, множествено число, сегашно време разсъблѝчате - второ лице, множествено число, сегашно време разсъблѝчат - трето лице, множествено число, сегашно време разсъблѝчах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разсъблѝчахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разсъблѝчахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разсъблѝчаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разсъблѝчаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разсъблѝчай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разсъблѝчайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разсъблѝчащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсъблѝчащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разсъблѝчащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разсъблѝчаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсъблѝчащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разсъблѝчащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсъблѝчащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разсъблѝчащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разсъблѝчащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разсъблѝчайки - деепричастие разсъблѝчал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разсъблѝчалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разсъблѝчалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разсъблѝчала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разсъблѝчалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разсъблѝчало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разсъблѝчалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разсъблѝчали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разсъблѝчалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разсъблѝчан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разсъблѝчания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разсъблѝчаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разсъблѝчана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разсъблѝчаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разсъблѝчано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разсъблѝчаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разсъблѝчани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разсъблѝчаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 събличам (някого) - разсъбличам
РАЗСЪБЛЍЧАМ, -аш, несв.; разсъблека̀, разсъблечѐш, мин. св. разсъбля̀кох,
прич. мин. св. деят. разсъбля̀къл, -кла, -кло, мн. разсъблѐкли, прич. мин. св. страд. разсъблѐчен, -а, -о, мн. -и, св., прех. 1. Събличам напълно някого, обикн. като последователно свалям дрехите му една по една. С необикновена ловкост приготви синаповата лапа върху ленено платно, разсъблече детето и го наложи по гърдичките и по гръбчето. К. Петканов, БД, 115. Един възрастен мустакат полицай го разсъблече и започна да го разтрива с някаква силно парлива течност. Д. Ангелов, ЖС, 520. На войниците бе заповядано да влачат труповете на Мусата и Марин за самите крака. Захвърлиха ги на плочите пред апаратната стаичка. Тук веднага ги разсъблякоха. Ив. Хаджимарчев, ОК, 256. // Събличам горните дрехи на някого и го оставям по бельо. — Олеле, Божичко, свят ми се вие, олеле — глава .. Голямата дъщеря я разкопча, разсъблече я. Чудомир, Избр. пр, 71. Евстати се изчерви, сви се, наведе глава. Като че го бяха разсъблекли — чудеше се къде да се скрие. А. Гуляшки, МТС, 261.See more2. Събличам някаква, обикн. горна дреха докрай, напълно. Разсъблече горното си палто и го хвърли на стола. А. Каралийчев, НЧ, 122. Имаше компании от младежи, разсъблекли саката си и тръгнали по ризи. Б. Райнов, ЧЪ, 77. Той бързо разсъблече дрехите си и без да избира място, се хвърли в реката. Д. Кисьов, Щ, 146. А пролетта шуми в листнатите клони на дърветата .., развява забрадките на девойките и жените, разсъблича кожусите на старците. Кр. Григоров, И, 158. Притичал любимият слуга да разсъблече пашовите сърмошити одежди, да изуе еминиите му. П. Незнакомов, Ст, 1963, бр. 922, 1. разсъбличам се, разсъблека се страд.
РАЗСЪБЛЍЧАМ СЕ несв.; разсъблека̀ се св., непрех. 1. Събличам дрехите си една по една, голяма част от тях или всичките. Разсъбличаше се [Витана] бавно и артистично без никакъв свян, парче по парче. К. Колев, ТЕ, 109. Мнозина се разсъблякоха голи и изложиха на палещото слънце почернелите си тела. П. Здравков, НД, 36. Тримата пътници се разсъблякоха и се хвърлиха смело в морето. А. Каралийчев, НЧ, 73. Тя се върна разстроена .. Прибра се рано в стаята си, разсъблече се бързо и си легна. Елин Пелин, Съч. ІV, 196. Без да се разсъбличат, Левски и Латинеца легнаха на другите два нара. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 710. Тя помълча. После вдигна рамене и без да приказва повече, взе да се разсъблича за лягане. А. Гуляшки, МТС, 193. // С предл. п о, д о. Събличам се отчасти, донякъде. Искаше му се да има къде да излезе неделен ден, да се разсъблече до кръста, пък и да не отвиква от мириса на земята. Ст. Поптонев, НСС, 197. Разсъблекли се по ризи. ● Обр. — Знаете ли колко хитра може да бъде една камелия? Тя е като ония любовници, дето в романите се описват. И тя като тях се разсъблича полека-лека: разгъне едното листенце, изправи го. О. Василев, ЖБ, 147. Тънко припяваше потокът — какво му е? Зелен вятър разресваше върхарите, дъхът му стигаше до тревите .. Нататък потокът забиваше лъскавото си тяло в лещака, разсъбличаше се, криеше голотата си от мене. Л. Петков, ПЛ, 26.
2. Събличам връхната си дреха. Стрина Катка помогна на гостите да се разсъблекат и ги въведе в хола. Д. Вълев, 3, 54. В поста пламнал буен огън. Черешара се изу и разсъблече, остана по окърпената си жилетка. П. Славински, ПЗ, 159. Тя се беше разсъблякла в затоплената стая и наплиташе вехт чорап. Ил. Волен, ДД, 128-129. Домакинята не изчака гостенката да се разсъблече, да седне, а веднага започна с жалбите си. ВН, 1960, бр. 2664, 4.
3. Разг. Събличам се повече, отколкото трябва или отколкото е прилично, подходящо; разголвам се. — Какво сте се разсъблекли, като че ли сте на плажа. Δ — Не се разсъбличайте много, защото парното не работи. Δ Не че е красавица, но обича да се разсъблича.