разточѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано разточѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член разточѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член разточѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано разточѝтелната - единствено число, женски род, членувано разточѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано разточѝтелното - единствено число, среден род, членувано разточѝтелни - множествено число, нечленувано разточѝтелните - множествено число, членувано
1 разточителен - прахоснически - разсипнически 2 разточителен - разхитителен - неикономичен 3 разкошен (за живот) - разточителен - богат - охолен - бейски (прен.; разг.)See more
See more
РАЗТОЧЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. За човек — който харчи много, прекомерно, без мярка; широкопръст. Противоп. пестелив, икономичен1, спестовен. Той [Чеславовец] понякога отказваше да даде на Самуила злато или друго имане — защото Самуил падаше малко разточителен и много-много не ценеше парите и богатството. А. Дончев, СВС, 160. Тая поука му бе дала възможност да закрепи издъхващото предприятие на покойния си баща поне до степен на задоволяване нуждите на разточителната си съпруга. Б. Райнов, ГН, 215. Нарзанов е млад. Строг, пестелив в бюрото — вън разточителен джентълмен. Г. Стаматов, Разк. ІІ, 90-91. От всички римски императори Калигула бил най-свирепият, но и най-слабият; най-жестокият, но и най-страхливият; най-сребролюбивият, но и най-разточителният. Г. Куфов, Д (превод) [еа]. Много пъти биваме пестеливи там, дето би трябвало да са показваме щедри, .., а разточителни и галанти — там, дето би трябвало да бъдем най-економисти, най-пестеливи. Ступ., 1887, бр. 9-10, 65. Ергените са доста по-разточителни.
2. Който е свързан с големи разходи, с изразходване на много пари, материални средства; скъп. Август Силния .. се славел като голям .. почитател на разточителните пиршества, траещи по цял месец. Тема, 2006, бр. 23 [еа]. Разточителните методи за добив на гориво са съпроводени с огромни загуби поради зле поддържани тръбопроводи. // За начин на живот и др. — при който се харчат, пръскат много пари, без мярка; прахоснически. — Разорени, а? — рече младежът. — И вие ли сте разорени като мен? И вие ли след разточителен живот сте стигнали дотам, че можете да си позволите едно единствено нещо? Б. Миндов, НХЕН [еа]. Разполагат с пари и водят разточителен живот.
3. Прен. За мебелировка, обзавеждане и др. — който е пищен, богат. Тази обстановка с разточителната наредба и с полутъмното осветление бе свързана с характера на високопоставените жени от онова време. М. Кремен, РЯ, 431. Мандарините на Бакбо .. имали свой живот зад стените на разточителните източни дворци, изписани с цитати от Буда и пазени от каменни дракони. Ал. Гетман, ВС, 26. // Който се характеризира с голямо изобилие и разнообразие. Аксесоарите са разточителни и изкусителни — чорапи от ламе, весели гривни, колани, подчертаващи талията, ботуши от лачена кожа, сандали с кабърчета. С, 2005, бр. 4595 [еа]. С тъжен поглед [Насо] обходи наоколо. Градинските цветя с разточителните си багри и пищност, изцъкленото синьо небе с натрапчивото слънце. М. Дубарова, И, 173.
4. Прен. Като сказ. опред. С предл. н а и в съчет. със същ., назоваващи думи, изрази и под. Който употребява много думи, жестове, изразни средства и под. Противоп. пестелив. Разточителен съм на думи, за да бъда пестелив в живописта. С, 2004, бр. 3960 [еа]. Йовков не е разточителен на художествени средства .. Само няколко подробности са достатъчни, за да бъде картината пълна. Лит. ХI кл, 231.
5. Прен. За думи, изрази, описание и под. — който е в голямо, понякога прекомерно количество, излишно дълъг и под. Противоп. пестелив.