реставра̀ция - единствено число, нечленувано реставра̀цията - единствено число, членувано реставра̀ции - множествено число, нечленувано реставра̀циите - множествено число, членувано
РЕСТАВРА̀ЦИЯ, мн. няма, ж. 1. Изк. Възстановяване на разрушени, повредени или остарели художествени произведения, архитектурни и исторически паметници (като картини, стенописи, сгради и др.) с цел да се доближат максимално точно до първоначалния, автентичния им вид и състояние; реставриране. Твърде често постъпилите картини се нуждаят от консервация и реставрация. КГ, 1972, кн. 1, 6. На път е да бъде решен дългогодишният проблем за окончателното довършване на реставрацията и консервацията на уникалните стенописи в Боянската църква. С, 2004, бр. 3979 [еа]. Завършена е реставрацията на иконостаса на българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул, известна още като „желязната църква“. Мон., 2005, бр. 2351 [еа]. Тя ръководи реставрацията на църквата.
2. Полит. Въстановяване на предишен, свален политически строй, династия и др.; реставриране. Преживял през своя дълъг осемдесет и пет годишен живот екзекуцията на Чарлз І, .., реставрацията на Стюартите. Ив. Въжарова, ИН (превод), 9. Европа е просто уморена от войните. Завършили са италианските военни кампании и гражданската война в Испания, където тържествува реставрацията. Вл. Свинтила, ЗС [еа].
3. Истор. Периодът от историята на държава (Франция, Англия), през който се възстановява монархията като форма на държавно управление. Младостта на Юго преминава в годините на тежка феодална и католическа реакция, .., в годините на реставрацията, когато във Франция се връща династията на Бурбоните. Н. Лилиев, Съч. ІІІ, 145. Излязло, че до полудивия горец не бил стигнал шумът ни на революцията, ни на Наполеоновите войни, ни на реставрацията. Ив. Вазов, Съч. ХVІ, 129-130. Реставрацията в Англия.
— От лат. restauratio.