руга̀телство - единствено число, нечленувано руга̀телството - единствено число, членувано руга̀телства - множествено число, нечленувано руга̀телствата - множествено число, членувано
РУГА̀ТЕЛСТВО, мн. -а,
ср. Книж. 1. Само ед. Проява, свързана с използване на ругатни, на груби, остри думи или на обидни, оскърбителни твърдения. Ласкателството е низко, като ругателството. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 148. Нека и сега ни ругаят, че сме „безпросветни и полуграмотни“ — когато политическите ни опоненти нищо друго не могат да измислят, остава ругателството. Д, 2007, бр. 138 [eа]. Малцина ще издържат да не се поддадат на ругателство, а и на безогледни действия в похода си .. за овладяване лостовете на управление. С, 2009, бр. 6092 [eа]. Той запазва мъдрото самообладание на човек, на когото днешната суета е чужда .., ала запазвайки собственото си достойнство, не допуска ругателство и презрение към законодателите на днешния ден. В. Ляхова, ЖМ [eа].See more2. Обикн. мн. Груби, обидни, остри думи срещу някого или нещо; ругатня, хула. Тя го обсипа с един порой хули, клетви, ругателства. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 107. Джейми му направила колегиална забележка и го помолила да остави бутилките. Опозиционният лидер обаче се нахвърлил върху нея с ругателства. Тема, 2003, бр. 50 [eа]. Василева и колегите ѝ са шокирани от умишленото или неволно принизяване на езика, от огрубения, изпълнен с цинизми и ругателства изказ. Нов., 2007, бр. 68 [eа].
3. Обидно, оскърбително твърдение за някого или нещо, остра нападка, обикн. съдържаща и груби, обидни думи; ругатня. Толов не пропуща ни една зложелателна критика, ни едно ругателство, изказано срещу мене в списания и вестници. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 112. Писах за него като за голям поет още по повод първата му книга през 1965 г., когато бе залят с порой от обиди и ругателства, непризнаване и неразбиране. ЛВ, 2007, бр. 42 [eа].