саможѝвост - единствено число, нечленувано саможивостта̀ - единствено число, членувано
САМОЖЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на саможив (в 1 знач.); саможивство.
Както Луис, така и Фани възбуждаха известна неприятност поради своята саможивост. Д. Димов, ОД, 59. Малко трудно успя да усвои прямотата и искреността на новите си приятели. Отначало го помислиха за твърде саможив и затворен, но постепенно тази саможивост се пропука и те разбраха, че пред себе си имат един умен, малко подозрителен човек. Сл. Караславов, СБ, 423. В Атина, дето отива през 1849, саможивостта и меланхолията отново го [Пърличев] завладяват. Угнетението се увеличава и от друго: бедност и накърнено национално честолюбие от надменността на гърците. М. Арнаудов, ЖТИ II, 241. Отличителната черта на англичаните е тяхната саможивост и хладнокръвност: сякаш че не обичат и почитат други освен тях си. С. Бобчев, ПОС (превод), 180.See more