свѝто -
СВЍТО нареч. 1. С ограничения, икономии; пестеливо, икономично.
В световен град като Цариград живеели тези типични български селяни, живеели по селски свито и пестеливо, живеели с мисълта за своите села, със спомена за домашния уют. Т. Жечев, БВ, 9.See more2. Стеснително, срамежливо; свенливо. – Е, какво ще искаш? – попита най-сетне непознатият. – Право да ти кажа, ваша милост... Утре се открива панаирът, не знам какви ще са цените на добитъка... – отвърна свито и нерешително бай Петър. Г. Караславов, Избр. съч. II, 29. Като свърши, момичето бавно вдигна пръсти от клавишите, постави ръце на коленете си, несръчно и свито, като малко дете, и се загледа пред себе си с наведена глава. М. Грубешлиева, ПП, 30. Държа се свито.