свобо̀ден - единствено число, мъжки род, нечленувано свобо̀дния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член свобо̀дният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член свобо̀дна - единствено число, женски род, нечленувано свобо̀дната - единствено число, женски род, членувано свобо̀дно - единствено число, среден род, нечленувано свобо̀дното - единствено число, среден род, членувано свобо̀дни - множествено число, нечленувано свобо̀дните - множествено число, членувано
1 незает (за пост) - свободен - вакантен 2 свободен - неограничен - безпрепятствен 3 естествен - свободен - непринуден (за държание)See more
See more
- 1. свободен
- - Свободна България
СВОБÒДЕН, -дна, дно, мн. -дни, прил. 1. За държава или народ, население – който съществува или живее в условия на свобода (във 2 знач.), на самостоятелно държавно управление; независим. Противоп. робски. По-честит от Раковски, той видя мечтата си изпълнена и издъхна в свободна България. К. Величков, Събр. съч. VIII, 34. Българите в Измир наброявали около хиляда души. След освобождението на България почти всички се завърнали в старата, вече свободна родина. Д. Шишманов, НИМБ, 113. Българският народ само тогава ще се отърве и види свободен, когато цял грабне топорите и изтреби тия душмани. Ив. Вазов, Събр. съч. XXII, 24. Заревото на свободата огрява Банско едва на 5 октомври 1912 г. Два дена по-късно един от големите български поети – Пейо Яворов, поздравява банскалии като свободни жители на България. Земя, 2009, бр. 10, 17. Срамота е, наистина, за нас българите, да не можем да удържим един-два вестници в цяла свободна Румъния, дето е гнездото на българската емиграция. НБ, 1877, бр. 69, 268.
2. Който не се намира в пълна зависимост, подчиненост и експлоатация от друг, обикн. като роб (в 1 знач.) или крепостник. През 212 г. е публикуван важен едикт, известен под името Конституцио Антониниана. Тържественият законодателен акт дава римско гражданство на цялото свободно население. Д. Попов, ДОК, 354. В атинското общество, както и в цяла Елада, хората се делели на свободни и несвободни – роби. Робите били смятани за инструменти в ръцете на собственика им и не притежавали никакви права. Останалото население на града било свободно. Ист. VII кл, 2008, 91. Непрестанно намалявал броят на свободните български селяни, които отбранявали остатъците от своята независимост и отбивали посегателствата на феодалните владетели чрез своите селски общини. И крепостните, и свободните селяни били отрупани с многобройни данъци към местните поземлени владетели. Б. Цветкова, ГСБ, 3. – Чии люде сте вие? Кой е боляринът ви? – Ние сме свободни, никому не сме клирици, ни отроци. М. Смилова, ДСВ, 78. Подир съсловието на благородните следующата нисша степен съставял собствено народът, сиреч класът на простите, свободни человеци. Н. Михайловски, РВИ (превод), 66.
3. За държава – в който съществува свобода (в 4 знач.), отсъстват строги ограничения и контрол върху обществено-политическия живот и се зачитат правата на гражданите. Не може да се отнема възможността на българите свободно да изразят волята си по въпросите за своето управление, не може да се инсценират всевъзможно управнически фокуси, за да се лъжат обществото и светът, че сме свободна държава... Тр. Кунев, СДК, 47. // За човек – който има възможност да упражнява без ограничения гражданските си права. Аз не съм записан в списъците на никоя партия, но гласувам – не само защото ме има в избирателния списък, но е записано в разума ми на свободен гражданин като дълг и воля. Π. П. Славейков, Събр. съч. IV, 18.
4. Който е присъщ на общество, в което има свобода (във 2 и 4 знач.), самостоятелно държавно управление и отсъства политически и социален гнет. Пловдив запазва своето значение на литературен център до Съединението. През първите години на нашия свободен живот там работят Вазов, Величков, Петко Славейков и редица други книжовници, общественици и публицисти. Б. Пенев, ССЕ, 165. Българската външна политика е принудена да лавира между Великите сили. През десетилетията на задълбочаващи се противоречия между великите сили току-що възправилата ръст за свободно държавно съществуване България трудно може да запази абсолютна външнополитическа самостоятелност. Л. Огнянов и др., НОБИ, 60. През целия тридесет и повече години период от свободното си политическо съществуване България е била винаги терзана от страха на една война с Турция и под влияние на този страх тя е опропастила грамадни материални средства. БД, 1909, бр. 1, 1.
5. За дейност, сфера на дейност и др. – който се извършва, става или съществува при отсъствие на (строги) ограничения, контрол, забрани от страна на държавата. Разработките му [на Н. Барбон] били високо ценени заради тяхната уникалност. Именно той първи в света развил теорията за свободния пазар, при който цените се определят от търсенето и предлагането. И. Учкунова, КМ, 72. Започва ускорен процес на концентриране на дребното и разпокъсано занаятчийско производство, придружен с бързо преустройство н изменение на характера на занаятчийското производство [у нас след Освобождението]. Режимът на свободната търговия засилва процеса на разпадане на старите производствени форми в градовете. К. Кънчев, МДЕ, 216-217. Бабст изповядва определено либерални възгледи относно развитието на икономиката, включващи ролята на пазара, преимуществата на свободния труд, разделението на труда. Й. Коев, ПИ, 21. Вносът, осъществяван от държавата, ще играе ролята на коректив на пазарните цени, като нормирането се приложи само за местните стоки, а вносните се оставят в условията на свободна конкуренция. Л. Велева, ТИК, 421. Свободно движение на стоки. Свободна пазарна икономика. // Който става, извършва се без ограничения, пречки, забрани. Най-свободен достъп при Огнянова имаше поп Йосиф, председателят на комитета. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 162. Запретява се да се влияе на избирателите с подкуп, било с пари, с дарове или други имотни облаги, а инак агитацията е съвсем свободна, стига само да се ограничава с едно морално влияние. Ал. Константинов, Съч., 182. Тия, истите условия, в полза на гърцкий народ ся потвърдиха и в мира на Яш, а най-паче условието за свободното плавание на гърцките кораби. ДЗ, 1868, бр. 3, 10. Данните са предоставени за свободно ползване в интернет. Свободна продажба на билети.
6. За човек – който има свобода (в 1 знач.) като човешка личност, има възможност да проявява своята воля, да прави самостоятелно личен избор и да постъпва според желанията и разбиранията си. Увличаше се от Русо; вярваше, че хората се раждат свободни и равни помежду си, но че всичко е тръгнало наопаки от момента, в който първият подлец е измислил собствеността и цивилизацията. Ем. Манов, БГ, 61-62. – Аз говоря като личност, която може да мисли със своя ум – озъби се анархистът. – Предпочитам да живея два часа като свободен човек, отколкото да вегетирам два века като вас, да мъдрувам и да пея песнички! Ем. Станев, ИК I и II, 73. – Ще ходя гологлав – викаше брат ми и все повече се ядосваше, – ако искам, и гол мога да ходя! Аз съм свободна личност! К. Калчев, ПИЖ, 166. – Ще кажа и това, че вече и тук, в Преспа, жената се пробужда и скоро ще заеме своето място, за да стане свободен и независим човек, за да не бъде повече безгласна робиня. Д. Талев, ПК, 492. – Във Франция, а именно в Париж, жената е тъй свободна, както и мъжът. Една демуазела там зема си кавалерина, когото обикнала, па са разхожда с него, където си ще. Д. Войников, КЦ, 7. // Който се отнася до такъв човек или принадлежи на такъв човек. У нас имало свободна воля и с нейна помощ може да се спасим от дяволските изкушения, като достигнем неизменност, неподвластна на промени. Ем. Станев, А, 42. Всеки български гражданин има право на свободен избор на име. Никой няма право да въздействува, да упражнява принуда или насилие върху гражданите, които желаят да запазят името си или да го сменят по собствено волеизявление. ДВ, 1990, бр. 6, 4.
7. Който не зависи в действията, поведението или в работата си от някого или нещо, не е подчинен на някого или нещо, не подлежи на някакви ограничения; независим. Той [А. Страшимиров] е горд с професията си на свободен литератор. На службашите и бюрократите гледа презрително. Тяхното положение е зависимо, а неговият пръв девиз е да бъде независим. М. Николов, АС, 16-17. Считал [А. Страшимиров] свободата на учителя за едно необходимо условие да може да работи с всички сили и да се почувствува като свободна творческа личност. СбАСЕП, 18. – Театър! – изсмя се презрително мъжът. – Само некадърниците гледат да се намърдат там, за да си осигурят папото и пенсията. Свободен артист съм аз, госпожице! Кл. Цачев, В, 185. Тий, като свободни художници, могат да ся обвързват и с църковни общини или частни лица, за да им живописват священи или други изображения. Н. Павлович, ЗЖ, 8. Свободен творец. // За дух, мислене и др. – който не се подчинява на ограничения или предразсъдъци. Въстават против небето, и против слънцето, и цветята, и любовта вселенна, и сковават свободната човешка мисъл в умъртвяющи и затъпителни на таланта догми. Ив. Вазов, Съч. XV, 98. Природата бе акцентирала на лицето му такива изразителни детайли: поглед чист и смел, открито чело, което говореше за широк свободен дух. П. Льочев, ПБП, 45. Да престанат преследвания за убеждения на хората, защото вековни борби се изживяха за правото на свободна мисъл и съвест и ново средновековие е да искаме поврат към мрака на миналото. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 185.
8. За човек – който не е затворен, задържан принудително някъде (в затвор1, арест, плен или др.). – Бях отново свободен, но – извън закона. Тогава това ми беше много неприятно. П. Бобев, К, 79. Последните си две години в Русия тя прекара не като затворена пансионерка, а живееше в отделна квартира като свободна гражданка, заедно с други две български девойки. Д. Талев, ПК, 405. Пуснаха го от затвора и вече е свободен. // За животно – който не е завързан и не е затворен в клетка, кафез или друго ограничено пространство. Сред тия широки и тревисти полета като джунгли, нищо по-красиво не можеше да има от тия свободни полудиви коне. Й. Йовков, ЧКГ, 68-69. Найден влезе в двора с пълен колесник къпини. Отпрегна воловете, остави ги свободни из двора. К. Петканов, ОБ, 219. Конете направиха усилие и тръгнаха. Единият се откачи от ока и зацамбурка из блатото свободен. Елин Пелин, Съч. I, 50.
9. Със следв. изр. със съюз да. Който притежава свобода (в 9 знач.), има право и възможност да извършва определено действие (означено от подчиненото изречение). Такава политика е подчинена на целта за изграждане на активна социална държава, в която гражданите да са свободни да упражняват политическите и гражданските си права. СП, 2008, бр. 19, 8. Държавите са свободни да избират цивилни или военни правни съветници. СбСПСО I, 185. // Който притежава свобода (в 9 знач.) да прави, да извършва нещо според своите разбирания, желания, нужди и под., без съобразяване с ограничения и забрани. Разбира се, не ми се поставиха никакви условия, не ми се направиха никакви внушения, бях свободен да избирам по свое желание и вкус какво ще посетя. Г. Белев, КР, 16. Всеки е свободен да търгува както намери за добре, държавата няма право да го ограничава. П. Спасов, XлX, 30. Ако ти, болярино, искаш да дойдеш с нас, воля ти е, ако ти се стяга душата, свободен си да си вървиш. Ст. Загорчинов, ДП, 107. Мислеше просто да ѝ каже, че тя е напълно свободна да прави каквото си иска занапред. Все повече му омръзваше тази неизясненост между тях, която не му даваше мира ни денем, ни нощем. В. Райков, ПВ, 88.
10. С предл. от и следв. същ. Който не се съобразява с определени обстоятелства, ограничения (означени от съществителното) или не подлежи на тяхното влияние. Въоръжен с тези критерии, подсказани от руските критици, и свободен от догматична едностранчивост, Друмев прави оценка на ред научни книги, и преди всичко на статиите в цариградското списание „Читалище“. М. Арнаудов, БКД, 221. Той е непосредствен, наивен художник, свободен от баласта на всякакъв сантиментализъм и философски и социологически системи и предубеждения. Б. Ангелов, ЛС, 260. Собим пръв въведе застраховката, срещу която в случай на смърт заемът се погасява, а наследниците на спестителя получават свободен от задължения имот. Пл, 1934, бр. 1554, 4. Аз паднах веднаж пред него на колена и плачех, та го молех да ме продаде нейде в някой конак, гдето бих могла да съм свободна от всяко насилуване. Св. Миларов, СЦТ, 153. // В който отсъства някакво качество, особеност (означени от съществителното). Творенията на Пушкина са свободни от всяка риторичност, от хитрини на словото. П. П. Славейков, Събр. съч. VІ (2), 185.
11. Който не е в брачни или любовни отношения; необвързан. Трайчевото дохаждане в София и сгодяването му го поразиха. Очевидно Трайчев се беше развел с Цонка! Тя е свободна вече. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 67. Той бе вече един напълно свободен човек, без каква и да е връзка с някаква своя, законна жена, която може да го позори и унижава – един ерген като приятеля си Попов. Д. Калфов, Избр. разк., 356. Докато Сладунка Белилова бе свободна, все има надежда да приеме предложението ми – и ден, и нощ напразно търсех пътища към сърцето ѝ. Ил. Волен, МДС, 12. Били размирни години, и тъй като имало много свободни мъже, придошли от другаде, дирели жени, плащали. А. Дончев, ВР, 85. „Додето съм била свободна, аз съм имала правото да разполагам със своите дела; като не съм била главена, аз не съм пристъпила клетвата си. Днес, като си земам съпруг, аз му се предавам съвсем цяла.“ Ч, 1875, бр. 4, 167. // Прен. За сърце – който принадлежи на човек, който не е в брачни или любовни отношения. Радиното сърце не беше свободно и той знаеше това. Ив. Вазов, Съч. XXIІІ, 95. Актрисата призна, че живее сама и сърцето ѝ е свободно.
12. Прен. За текст, композиция и под. – към който няма строго определени изисквания, който не е свързан с ограничения по отношение на своята форма, особености или съдържание. Българските зографи създават религиозни образи и сцени, които имат в сравнение с познатото дотогава по-голяма индивидуалност, по-раздвижена и свободна композиция и по-дълбок реализъм като цяло. Ц. Цанов, БРИ, 125. Само учителят по български език можеше да ни изненада с някое писмено класно упражнение на свободна или зададена тема. А. Христофоров, О, 37. Серенадите за лъкови инструменти показват майсторството на Дворжак в свободната форма на сюитата. БНТ, 1941, бр. 223, 2. От съчетанието на думите произхождат два рода речи, прозаическата, т.е. свободна, неподчинена на никакъв размер, и стихотворната, т.е. мерна, която има определени граници. Т. Шишков, ТС, 48. За участие в конкурса се подава заявление със свободен текст. Δ Изпитът включва и свободна беседа с кандидатите, за да се проверят техните знания и обща култура. Свободен преразказ.
13. За помещение, пространство, място и под. – където не са разположени, не се намират никакви предмети, вещи, постройки или др.; празен1. Противоп. зает3, запълнен. От крепостта излязоха войници заедно със Стамен. Те почнаха грубо да разбутват хората наляво и надясно и така образуваха свободен проход. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 17. Докато в средата на средновековния площад много често се изграждала катедралата, през времето на Ренесанса средната част на площада била оставяна свободна заради нуждите на светския живот. Т. Горанов и др., ПА, 34. Нямаше педя земя свободна, никой не можеше да се провре навътре, каквито и усилия да правеше. Пехотинци с номера на разни полкове; ординарци с куфари и чанти; пионерни кола с лодки и понтонни материали; товарни коне с чували хляб. М. Кремен, Б, 102. Свободните междини между молекулите на веществото се наричат междумолекулни пространства. Физ. VII кл, 35. // За стол, място за сядане, легло, маса – който не се използва от никого, на който не се е разположил, не е седнал или легнал никой; празен1, незает. Противоп. зает3. Висок младеж с лукава усмивка на лицето бабаитски кършеше плещите си и като си пробиваше път към някакъв свободен стол, отбиваше протестите на седналите. Ем. Станев, ИК I и II, 60. Един дебеланко с намръщено тлъсто лице, повел за ръка крехка женица, грубо се провираше към двете свободни места до мене. Ат. Мандаджиев, ОШ, 27. Заех едно свободно кресло, дръпнах илюстровано списание и го запрелиствах. Г. Белев, КВА, 158. Седнахме на първата свободна пейка. Кл. Цачев, СШ, 133. Свободна беше само масата до входа. Седнах и от нетърпение бях готов да почукам с пръсти. Не го сторих, макар сервитьорката да продължаваше приказката си с момичето зад бара. А. Наковски, БС, 7. Видя едно свободно легло в хижата и се намести на него. // За жилищно или друго помещение и под. – който не се използва, не е нает или ангажиран от никого, в който не живее никой; незает. Противоп. зает3. Нона, която намери младия странник за отворен и дързък, пристъпи към него, подаде му дружелюбно ръка и му се усмихна: – Добре дошъл! У нас има свободна стая. К. Петканов, ДЧ, 233. – Ще живееш ей тук при мене. Малката стаичка е свободна. Голямата дадох на една сама госпожа. Г. Райчев, ЗК, 206. До язовира има къмпинг и понеже сезонът е свършил, къщичките сигурно са свободни. Л. Михайлова, Г, 153. Аз обиколих дюкяните около бръснарницата, съседният до нея е свободен – ще го наемем. Д. Спространов, С, 47-48.
14. За служебна длъжност, щатно място – на който не е назначен служител; вакантен, незает. Противоп. зает3. При обявяване на свободно работно място работодателят представя информация относно изискванията за заемане на длъжността и възнаграждението и другите социални придобивки. М. Бъчварова и др., ПБСО I, 59. – Скорчев, имаме ли свободен щат за асистент? – Имаме две свободни щатни единици, другарю Урумов. П. Вежинов, НБК, 170. Стремски намери, че тая слава е опасна за Рангела и три дена по-после издейства му служба горски стражар в Черешовица, дето сега имаше свободна такава. Ив. Вазов, Съч. XXV, 113.
15. За човек – който в определен период не трябва да изпълнява служебни задължения, работа или друга задължителна дейност и затова разполага с време. Противоп. зает2, ангажиран. След малко получих заповед от щаба: нареждаха вечерта да отведа свободните войници на кино. Г. Райчев, Избр. съч. I, 72. Близо зад нас идеше тиха и сподавена глъчка. Това бяха другите две роти на нашата дружина, останали в поддръжка. А някъде по-назад, може би съвсем безгрижно почиваха свободните дружини на полка. Й. Йовков, Разк. II, 167. Когато беше свободен, отиваше в клуба и играеше шах. М. Грубешлиева, ПП, 74. Мама се беше спряла за малко до нас. Тя беше свободна, защото директорът на фабриката бил обявил тридневна новогодишна почивка. Д. Бозаков, ДС, 55. Цяла неделя подканяхме мама и тя цяла неделя ни обещава, че ще ни направи козунаци и ще боядиса яйца, щом остане свободна. Ст. Чилингиров, СБД, 50.
16. За период от време – през който някой не се занимава, не е ангажиран със служебни задължения, с работа или друга задължителна дейност. По професия съм обущар, но поради това, че ми закриха обущарницата, сега ми остава много свободно време. Й. Попов, ИЖП, 61. През лятната ваканция на 1915 година Смирненски постъпва на работа в потребителната кооперация „Братски труд“. Всяка свободна минута той използвал в четене или в писане. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 49. Дребни земеделци и лозари, те са работен народ, който всеки свободен час бяга по къра да доизкарва по нещо на нивата или на лозето. Ст. Станчев, HP, 31. През свободните си дни ние заедно излизахме по бреговете на нашите реки, хвърляхме въдици и ловяхме дребни рибки. А. Каралийчев, С, 240. След десетина дни, един свободен от дежурство неделен ден, сестра Данка заведе Костя у тях на гости. П. Здравков, НПЕС, 73.
17. За движение на част от тялото или др. – който се отличава със свобода (в 10 знач.), лекота, извършва се без усилия, напрежение. Тъмният загар на едрото му кокалесто лице, широката, лека крачка и свободните и сигурни движения – всичко това издаваше обиграния излетник, който не пилее неделните си дни в града. А. Гуляшки, Л, 393. В гърдите прекомерната скъсеност и опънатост на големия и малък гръден мускул препятствува за правилното държане и свободните движения, понеже смъкват лопатките долу и дърпат раменете напред. КЗ, 1932, кн. 3, 51-52. Свободните движения на тялото са най-главните условия за детското здравие. Знан., 1875, бр. 8, 123. // За походка – който се отличава с лекота, плавност. Много е способно детето, музикална дарба има, и театрална, пък е и хубавичко, с хубаво тяло, грациозно и с много свободна походка. Тарас, СГ, 139. // За движение на обект – който се извършва лесно, безпрепятствено. Конструкцията на тръбопровода за водна пара или гореща вода трябва да осигурява свободно преместване на елементите му при топлинно разширение. ДВ, 2008, бр. 64, 52. Външният цилиндър е статорът, а вътрешният – роторът. Между двата пакета се образува въздушна междина, която дава възможност за свободно въртене на ротора. Ел XI кл 1984, 59.
18. Който е отделно от друг, не е съединен с нещо друго или не е закрепен, прикрепен или привързан към нещо друго и поради това е подвижен. Крокодилът имаше на предните си крака пет свободни пръста, а на задните четири, съединени с плавателна ципа. Гр. Угаров, ПСЗ, 544. Обикновено при двубарабанните подемни машини единият от барабаните е здраво заклинен на вала на машината, а вторият – свободен. Ив. Иванов, PM II, 9. От тавана се спущаше въже, прикачено на голяма кука. Любо прекара свободния край на това въже между краката на вързания, издърпа го силно и го обви около куката. X. Русев, ПС, 36. Около шията ми увиха една дълга кърпа и като я стегнаха до задуха, натъпкаха свободните ѝ краища в устата ми и в полусъзнание сетих страшни удари по тялото си. Ал. Константинов, Съч., 137. // За ръце, пръсти – който не е завързан или не е зает с нещо и може да извършва движения. Ръцете им бяха вързани назад, над китките, така че пръстите оставаха свободни. Като си опряха гърбовете един в друг и двамата можеха да манипулират с възлите. П. Вежинов, НС, 204. Дафина лежеше на едното си рамо и със свободната си ръка леко люлкаше малкия си син. К. Петканов, ДЧ, 454. Бай Ганьо сияй; той е сега в сферата си; хем пече рибата и духа и подсмърква, раздразнен от апетитния дим, хем командува със свободната си и омазана от обръщането на рибата ръка да слагат трапезата. Ал. Константинов, БГ, 63. В свободната си ръка Соколов държеше стръкче люляк, поднасяше го от време на време под носа. Н. Попфилипов, РЛ, 144.
19. Разг. За дрехи – който не прилепва плътно към тялото; широк. Противоп. прибран, тесен, стегнат. Четирима млади шамани с островърхи плъстени шапки и бели свободни дрехи обикаляха около жертвениците, удряха с ръце по големи дайрета и разклащаха хлопки. Г. Стойчева, ЧХ (превод), 107-108. Ярките кимона – свободна роба с широки ръкави, загъната отпред и стегната с копринен пояс – приличат на големи южни цветя. К, 1963, кн. 2, 37. Джоката е с тесни нагръдки и широки свободни поли и със зинали джобове; подплатените ѝ с чоха украйници са ушити с алени гайтани. СбНУ ХХХ, 13.
20. Прен. За обноски, поведение, отношение и под. – който се отличава със свобода (в 11 знач.), непосредственост, естественост; непринуден. Имаше свободни обноски и либерален дух. Т. Влайков, Съч. III, 53. Учениците го [учител Гаврил] обичаха заради свободното му и другарско отношение към тях. Ив. Волен, МДС, 62. Пашата се удивил от свободните му маниери, живия и ораторски тон, с който той [Ботйов] почнал да се защищава и оправдава от нападателите солдати. З. Стоянов, ХБ, 56. He може човек в няколко дена да разбере евреите в Солун. При сичко това, според както ги гледах на улиците, по дукяните, на скелето, чини ми се, че те, изобщо, имат по-свободни обноски, по-отворени от сегде другаде. Лоза, 1892, кн. 3, 108. // За човек – който се държи естествено, непосредствено, не проявява стеснителност; непринуден. Противоп. скован, свит. Кольо беше някак смутен. Гунка беше по-свободна: посрещна го като добър познайник, разпита го пак с жив интерес за село, за домашните му. Г. Райчев, ЗК, 155. Между тия свободни и красноречиви хора на края на масата стеснително седеше Стайно Загорски. В. Геновска, СГ, 98. Като се намираше в своята работа все повече между люде, Дона бе станала по-разговорлива, по-свободна в обноските си към другите, та Борис, който не беше я виждал по-отдавна, се поучуди на нейната отвореност. Д. Талев, ГЧ, 183. Макар че нищо вече не го спираше, Колчо все още не можеше да се отпусне и да бъде свободен на хорото като другите ергени. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 194.
21. Прен. За поведение, разбирания и др. – който не е в съответствие с общоприетите морални норми; разпуснат. Семейството живее на територията на чифлик и може би работи в него. Някои от вестниците тиражират твърдението, че майка и дъщеря били с доста свободно поведение. Е. Василева и др., СИБ, 347.
22. В съчет. Свободен си (сте). Израз, употребяван от военнослужещ с по-висок чин, началник, преподавател и др. при приключване на разговор, учебно занятие и др., с който се разрешава на по-нисш по чин присъстващ, на подчинен, ученици и под. да напуснат мястото, където се намират, да излязат, да си отидат. – Свободен сте! А за молбата ви да летите ще уведомя командуването. С. Северняк, ОНК, 74. – Свободен сте! Тук бедният архивар се завъртява на петите си и се измъква като попарен из богато наредения кметски кабинет. Св. Минков, РТК, 198. – Свободна си – каза той рязко. Олга се завъртя мигновено, не продума нито думичка и хлопна демонстративно вратата след себе си. Г. Караславов, ОХ III, 216. Митничарят бръкна с ръка в едната страна на куфара, бутна към другата и отпуснато процеди: – Свободен си. Д. Спространов, С, 333.
23. Хим. За химически елемент, вещество – който е в чист вид, не е свързан с други в някакво съединение, вещество. Желязото, кобалтът и никелът в природата се срещат свободни само в метеорите. Хим. IХ кл, 1950, 103. Много важна роля играят грудковите бактерии, които проникват от почвата в корените на бобовите растения. Те се хранят с техните сокове, като едновременно превръщат свободния азот от атмосферата в азотни съединения. Хим. VIII кл, 52. Свободните земни газове, наречени още сухи или постни, се състоят само от метан. Други земни газове се наричат мокри или мазни и се състоят от 30 – 70% метан, но съдържат още етан, пропан и някои леки течни въглеводороди. В. Цокова, ВС, 65. Редуктори (мед, цинк и др.) редуцират меркуройона до свободен метал. Н. Пенчев и др., КАХ, 96. Свободен кислород.
◊ Борба свободен стил. Спорт. Спортна борба, при която на състезателите е позволено да прилагат хватки с ръце и крака върху всички части от тялото на противника; свободна борба. Дан Колов (Данчо Колев Денев) е обявен за европейски шампион по борба свободен стил през 1936 г. в Париж. Ист. X кл, 2012, 186. Задача със свободен отговор. Тестова задача по български език, литература или по друг учебен предмет, която изисква съставяне на кратък отговор. Зрелостниците могат да преговорят учебния материал чрез тестови задачи с избираем отговор, задачи със свободен отговор, практически задачи. ЖДн, 2014, бр. 11, 10. Свободен вход. Вход за лекция, представление, музей и под., който е безплатен. Съвсем наблизо се оказа, че се намира Националната ботаническа градина. За тяхно щастие имаше свободен вход. Бързо се сляха с многото граждани, които се разхождаха по алеите на красивата градина. П. Пенчев, УИ, 124. Свободен град. Истор. Средновековен град, освободил се от властта на феодала и ползващ се с правата на самостоятелна държава. Така образуваната [германска] империя представлявала съюзна държава, в която бившите самостоятелни кралства, княжества и свободни градове (Хамбург, Любек, Бремен) запазвали известно вътрешно самоуправление. Ист. Х кл, 125. Свободен електрон. 1. Физ. Хим. Електрон, който се е отделил от атома, не е свързан с атомно ядро. Известно е, че проводимостта на металите от гледище на електронната теория се обяснява с наличността на свободни електрони. Матем., 1966, кн. 2, 16. Какво става, когато към двата края на един проводник приложим електрически потенциал? Тогава хаотичното движение на свободните електрони се превръща в ясно определен поток през атомите на материала. К, 1963, кн. 5, 12. 2. Прен. Човек, който не е обвързан с професионални или лични връзки и ангажименти и не му се налагат ограничения в неговото поведение, извършвана дейност и под. И ето ме сега – отново свободен електрон. Без никаква връзка с нищо – но най-сетне ужасен от самотата си. А. Игов, МС (превод), 220. Свободен зидар. Масон; франкмасон. Веднъж дохожда лекар в час потаен / и казва: „Ний отдавна вече знаем / за вашия живот на обновител — / на родната култура млад строител... / И тъй предлагаме ви ний: зидар / да станете свободен – наш другар“. Ем. Попдимитров, СР, 75. Той [Ф. Лист] споделял идеалите на „свободните зидари“, към чието общество се числял. Злат., 1936, кн. 7, 323. Свободен лист. Остар. Адм. Административен документ, с който се разрешава нещо; разрешително, позволително. Хората, които са събирали стоката, са се снабдявали от административната власт с „тескере“ (свободен лист за събиране коприна) срещу известна сума. П. Цончев, ИСМГ, 332. За да могат свободно да упражняват професията си, посредниците трябва да бъдат снабдени със свободен лист от общинското управление. ВОбВ, 1899, бр. 8-9, 4. Свободен наем. Наем, който не е нормиран, а се определя от договарящите се страни. Една юнска вечер аз се отбих в старото селище да питам за квартира на свободен наем. К. Калчев, ДНГ, 59. Жалбоподателката е поддържала, че живее на свободен наем и че има болно дете, докато ответникът разполага с жилище в дома на родителите си. Я. Михайлов, СП V, 338. Свободен радикал. Хим. Неустойчива частица (молекула или част от молекула) със свободен електрон, което я прави много реактивоспособна. Йонизиращите лъчения предизвикват молекулни превръщания и химични реакции – могат да се разкъсват химични връзки, в резултат на което възникват свободни радикали. Ст. Барудов и др., Е, 38. Получените [при йонизация] йони и свободни радикали съществуват само кратък период от време – части от секундата, но са с повишена химична реактивоспособност, взаимодействат с други атоми и молекули. Вл. Андреев, АЕ, 14. Свободен словоред. Езикозн. Словоред, при който позицията на отделните части на изречението не е строго определена. В езици със свободен словоред като български думата с фразово (логическо) ударение може да се постави на първо място. Ст. Стойков, УФ, 148. Българският език има частично свободен словоред. Т. Бояджиев и др., СБЕ, 634. Свободен слушател. Човек, който е допуснат да посещава занятия, лекции в някакво училище или университет по собствено желание, без да е записан за обучение там. Две години той посещавал като свободен слушател университета във Виена. Хр. Одисеев, ТН, 16. От учащите ся в тези [руските] университети 9 на сто са свободни слушатели. ИЗ 1877, 117-118. Свободен стил. Спорт. Стил в някои спортни дисциплини, който е комбинация от няколко други стила или при който участникът може сам да избира по кои правила да се състезава. Свободен стил – означава, че в определената дисциплина плувецът може да плува кой да е стил, но тъй като кроулът е най-бърз, обикновено се плува с него. Е. Цеков и др., РФВ, 78. Ски свободен стил. Свободен стих. Литер. Стих, лишен от рима и с нарушена метрика, с неопределен брой ударени и неударени срички и с нееднакъв брой срички в отделните стихове. Яворов създава творби с най-разнообразен строфичен размер, като се започне от двустишието и се стигне до свободния стих. Лит. ХI кл, 79. Но символистите не спряха дотук. По примера на френските си учители те въведоха свободния стих. Още Яворов разкъса стиха. Той използува свободния стих, за да изрази с богати мисли и силни чувства драматичните състояния на своята душа. Г. Цанев, ТН, 33. Свободен удар. Спорт. Положение в играта на футбол, при което се изпълнява пряко (с един удар) или непряко (с повече от един удар) вкарване на топката в игра след нарушение на правилата, извършено от футболист на противниковия отбор. Още в 19-ата минута момчето оправда решението на треньора – нагърби се да изпълни един пряк свободен удар вдясно от белгийската врата. П. Колев, НС, 275. Ако застъпването [на чертата] е в централната ивица, след сигнал на треньора играта се продължава от отбора, постигнал точка. След всяко застъпване играта се възстановява с непряк свободен удар. М. Бъчваров, Ф, 53. Свободен час. Учебен час, в който поради отсъствие на преподавателя или по друга причина не се провеждат учебни занятия. Видяха я [учителката] една студена, намръщена утрин, преди да започнат часовете, но вместо да се зарадват, че е оздравяла, започнаха да се тюхкат, че не ще имат свободен час. – Пак пет пълни часа зубкане! – намръщи се Сельо. Д. Гулев, ТК, 180. Оказа се невъобразима поспалана. Глезеше се, симулираше главоболие, изведнъж си спомняше, че първите часове щели да бъдат свободни. М. Абаджиев, Ф, 55. Свободна безмитна зона. Иконом. Област от територията на дадена държава, където не се налага мито върху стоките, които се внасят и реекспортират. В свободните безмитни зони може да се развива различна стопанска дейност – само да се произвежда или само да се търгува, или и едното, и другото. П. Цанков и др., ОПП, 159. Преминаването на стоки от свободните безмитни зони в останалата част от територията на страната се счита за внос и тези стоки подлежат на облагане с акциз. ДВ, 1994, бр. 27, 5. Свободна борба. Спорт. Спортна борба, при която на състезателите е позволено да прилагат хватки с ръце и крака върху всички части от тялото на противника; борба свободен стил. Олимпийските игри в Токио през 1964 год. отбелязаха големия възход на българите. Отборът по свободна борба зае първо място в неофициалното класиране с два златни медала. Р. Петров и др., СКБ, 20. Свободната борба е включена за първи път в програмата на Олимпийските игри в Сент-Луис през 1904 г. Сл. Станев, ТБ, 20. Свободна икономическа зона. Иконом. Част от територията на една държава, където могат да се съхраняват, продават, купуват и произвеждат чуждестранни стоки без заплащане на обикновени митнически такси. Градът [Танжер] е голямо пристанище на Атлантическия океан. В него има свободна икономическа зона, която привлича много капитали и туристи. В. Великов и др., ГТ, 243. Нейни [на Германия] компании осъществяват голяма част от производствената и търговската дейност в новосъздадените свободни икономически зони в Брест, Минск, Гомел и Витебск. В. Кръстев и др., РГИ, 177. Свободна любов. Неузаконена с брак любовна връзка. Осмиваше брака и възхваляваше свободната любов. Ив. Вазов, Съч. XІІІ, 130. – Не очаквах това от тебе. Къде останаха приказките ти за свободната любов? Любица не ти е никаква жена, защо тогава я ограничаваш? К. Петканов, МЗК, 126. Свободна професия. Юрид. Професия, която се упражнява от лице, което не заема някаква длъжност и няма договор за трудови правоотношения с работодател, напр. художник, адвокат и др. Счетоводителят на фирмата може да се регистрира като лице със свободна професия, вместо да работи по трудов договор. Й. Коев, МБ, 280. Свободна цена. Иконом. Цена, която не е нормирана и се определя въз основа на търсенето и предлагането, обикн. в условията на пазарна икономика. От дума на дума заприказваха за селските работи, за неуредиците в общината, за неправилното раздаване на газта, солта. Всичко било разпределяно нередно, по-голямата част била задържана от общинарите и продавана на свободни цени. Г. Караславов, ОХ, 402. Свободно зидарство. Масонство, франкмасонство. Днес съществува обширна литература върху „свободното зидарство“ (масонството), която не е оставила скрито нито едно от основните масонски схващания и тайни. Д. Казасов, ВП, 476. Храмът е мястото за ритуалните срещи на свободните зидари. Великият храм във Виенската ложа символизира по специфичен начин австрийското свободно зидарство. Тук по тържествени поводи се събират свободни зидари от много ложи. ПрС, 2008, бр. 12, 156. Свободно падане <на телата>. Физ. Движение на телата в посока към земната повърхност под действие на силата на тежестта. От всекидневния опит е известно, че телата се привличат към Земята. Оставени без опора, те падат към нейната повърхност. Такова движение се нарича свободно падане. М. Максимов, ОФ, 15. Ние имаме начин да премахнем влиянието на средата, като например изтеглим с помпа въздуха от стъклена тръба и оставим в нея да падат тела с различна форма и тегло. Такова падане в безвъздушно пространство наричаме свободно падане. Физ. VIII кл, 1983, 43. Свободно словосъчетание (съчетание). Езикозн. Словосъчетание, което няма устойчив характер, създава се в речта по един от съществуващите в езика синтактични модели и значението му произтича от лексикалното значение на неговите компоненти и от синтактичната връзка между тях. За разлика от думите и устойчивите словосъчетания, които се знаят и се помнят от носителите на езика като потенциално готови единици, свободните словосъчетания не се знаят предварително – всяко конкретно свободно словосъчетание се поражда в процеса на речевата дейност. Е. Добрева, УОЕ, 47. Словосъчетанието „запретвам ръкави“ може да се употреби като свободно словосъчетание с пряко значение „сгъвам, завивам, засуквам нагоре ръкави на ризата“. БЕ VІІ кл, 2000, 78. Свободно съчинение. 1. Съчинение с разсъждения обикн. по зададена тема, проблем, което е в по-свободна форма, без спазване на определени изисквания по отношение на неговото съдържание и композиция и др. Необвързаният е никакви предварителни ограничения съчинителски ученически текст се определя като свободно съчинение. М. Георгиева и др., ПУТ ІІ, 17. Нас малко ли ни мъчеха в училище с тия свободни съчинения – как сме прекарали ваканцията, какво ѝ е хубавото на природата и така нататък. Л. Дилов, ПШ, 75. 2. Прен. Разг. Журналистически материал, изказано твърдение и под., които съдържат много измислени, неверни неща. Свободно ударение. Езикозн. Ударение, което съгласно с особеностите на съответния език не е закрепено към точно определена сричка в думата, а може да пада върху всяка една от сричките. Бихме могли да отбележим няколко типа езици: с фиксирано ударение (начално при чешкия, краесловно при френския и средищно при полския) и със свободно ударение (български, руски). Св. Иванчев, ПБСЕ, 34.
~ Свободен като птица. Разг. Употребява се за човек, който не е обвързан с никого и нищо, не се съобразява с нищо и живее свободно, според желанията си и обстоятелствата в момента. – Ти си ерген, нямаш никакви задължения, свободен си като птица и мислиш само за себе си, а я питай мене – жена и дете са легнали на главата ми... Г. Караславов, СИ, 64. Още не износил новите си дрехи, той напущаше работата си и заживяваше пак постарому, безгрижен и свободен като птица. Й. Йовков, ПК, 32.
See more
свободен (комп.) - free