серио̀зност - единствено число, нечленувано сериозността̀ - единствено число, членувано
See more
СЕРИÒЗНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. 1. Качество на сериозен, важен, съществен, значителен по своята същност; важност, значимост. Противоп. незначителност, несъщественост.
Както всичките изобретатели и откривачи, той ще бъде последният да се усъмни в сериозността на делото си. Ив. Вазов, Съч. XVI, 76. Апостола е имал възможност да научи повече подробности около станалите разкрития и да прецени цялата сериозност на положението. Ив. Унджиев, ВЛ, 303. Строгите, но правдиви изисквания на Ст. Минчев поставиха пред културната общественост на оная епоха с цялата негова сериозност въпроса за едно истинско реалистично изкуство. Ив. Богданов, СП, 157.See more2. Качество, проява на човек, който е сериозен, съвестен, отговорен за поведението и постъпките си. С всяка своя постъпка и дума, със сериозността, принципността и благородството си той отдавна бе станал пример за целия ни род. Л. Станев, ПХ, 16. И в областта на науката Ст. Минчев работи със същата сериозност и задълбоченост както в областта на литературната критика. Ив. Богданов, СП, 167.
3. Поведение, проява, вид на сериозен, замислен, строг човек. Катерина начупи тънките си вежди с престорена сериозност, завъртя очи, сякаш в дълбока размисъл. Д. Талев, ЖС, 232. В очите на мъжа свети спокойна сериозност, умора и доволство. К. Константинов, ПЗ, 199. Домакинът поглежда доверчиво бъдещия си зет и продължава разпита си с предишната сериозност. Св. Минков, РТК, 99-100.