систѐмност - единствено число, нечленувано системността̀ - единствено число, членувано
СИСТЀМНОСТ, -ттà, мн. няма, ж.
Отвл. същ. от системен; систематичност. Системността дава познание за явленията като цяло, за техния строеж, за взаимовръзката между съставляващите го компоненти. В. Илиева, ИО, 39. Системността е основната същностна характеристика на езика. Според френския лингвист А. Мейе „езикът образува система, в която всичко е взаимносвързано и подчинено на план с удивителна строгост“. Ф. Даскалова, П, 33-34. Системност е налице в случаите, когато служителят е нарушил три или повече пъти нормативно установения ред за изпълнение на професионалните функции, служебните задължения и установените правила за поведение в обществото. ДВ, 1995, бр. 35, 5. Трудът се отличава със задълбоченост и системност. Системност в представянето на данните.