съумя̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време съумя̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време съумя̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време съумя̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време съумя̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време съумя̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време съумя̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време съумя̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време съумя̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време съумя̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време съумя̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време съумя̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение съумя̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение съумя̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие съумя̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие съумя̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие съумя̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие съумя̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие съумя̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие съумя̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие съумя̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие съумя̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие съумя̀вайки - деепричастие съумя̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие съумя̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие съумя̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие съумя̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие съумя̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие съумя̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие съумя̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие съумя̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие съумя̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
съумя̀вам, -аш, несв.; съумèя, -èеш,
мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. съумя̀л, -а, -о, мн. съумèли, св., непрех. Намирам правилния начин успешно да извърша нещо; успявам, смогвам. Когато корабът потъва и капитанът му не може да го спаси, капитан става този, който съумее да го доведе до брега. Д. Добревски. Полковникът ще съумее да приведе на дело тези умни напътствия. Хар. Русев.See more