честолюбѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * честолюбѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член честолюбѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член честолюбѝва - единствено число, женски род, нечленувано честолюбѝвата - единствено число, женски род, членувано честолюбѝво - единствено число, среден род, нечленувано честолюбѝвото - единствено число, среден род, членувано честолюбѝви - множествено число, нечленувано честолюбѝвите - множествено число, членувано
честолюбѝв, -а, -о, прил. 1. Който много държи на достойнството и честта си, който не търпи обиди.
Иванчо Йотата е твърде честолюбив човек, не позволява никому да го обижда. Вазов. 2. Който се стреми винаги да изпъкне, да надмине другите; амбициозен. Калитко имаше прекалено чувствителна душа и беше безкрайно честолюбив. Не можеше да понася други да го изпреварват. Ив. Хаджимарчев. 3. Свързан със стремеж да се надминат другите. Честолюбиви намерения. Честолюбиви помисли.See more