шѐф - единствено число, нечленувано шѐфа - единствено число, членувано - непълен член шѐфът - единствено число, членувано - пълен член шѐфове - множествено число, нечленувано шѐфовете - множествено число, членувано
шеф, шèфът, шèфа, мн. шèфове, шèфа (сл. ч.), м. (фр). 1. Книж. Длъжностно лице, което ръководи учреждение, предприятие, организация и под.; ръководител, началник.
Там бяха наредени ликовете на всички партийни шефове. Йовков. Аз съм главен инспектор там, шеф на службата, дето раздава помощи на нуждаещите се. Д. Калфов. Успехи двойни тука той пожъна / и в София отново се завърна, / където бе достойно оценен. — / От него шефът беше възхитен. Ем. п. Димитров. Шеф на дипломатическа мисия. 2. Разг. Началник по отношение на подчинените си. Той изпълняваше акуратно заповеди те на шефа си. Дим. Димов.See more
шеф-. Първа съставна част, активна при образуване на нови сложни думи, със значение: ръководител, главен отговорник на нещо, на някаква дейност, на някого, напр. шеф-пилот, шеф-дизайнер, шеф-кметове, шеф-механик, шеф-надзорничка, шеф-одитор, шеф-приватизатор и др.