ча̀с - единствено число, нечленувано часа̀ - единствено число, членувано - непълен член часъ̀т - единствено число, членувано - пълен член часовѐ - множествено число, нечленувано часовѐте - множествено число, членувано ча̀са - бройна форма
час, часъ̀т, часà, мн. часовè, чàса (сл. ч.), м. 1. Мярка, единица за време — една двадесет и четвърта част от денонощието, която се дели на 60 минути.
час ◊ Влизам / вляза в час. Вж. влизам. В час съм (не съм). Разг. Следя, внимавам, разбирам (не следя, не внимавам, не разбирам) какво става, каква е обстановката, настроенията, какво се говори и др. По-добре да запретнем ръкави и здравата да поработим, за да бъдем в час със световните тенденции. ВВ/2000/8. Ако управляващите не си дават сметка, че от днес започва нова спирала на напрежение, значи те самите не са в час. ДТ/2000/104.