МАГИСТРА̀Т м. 1. В Древен Рим — висш държавен служител (консул, претор и др.). 2. Книж. Висш държавен чиновник, обикн. от съдийския или прокурорския състав. 3. Остар. Книж. Градско управление в някои страни. 4. Книж. Сградата, в която се помещава това управление. — От лат. magistratus. (РБЕ)
МАГЍСТЪР – Образователна степен, по-ниска от доктор, присъждана на завършилите университет, духовна академия или друго висше училище след специален изпит и защита на дипломна работа.
МАГИСТРА̀НТ м. Лице, което се готви да получи научната степен магистър; кандидат за магистър.
МАГИСТРАТУРА – Степен на висше образование, която завършва със специален изпит и защита на дипломна работа. Записах магистратура по филология.
Езиковите задачи са разработени в рамките на проекта на Института за български език „Написаното остава. Пиши правилно!“, който има за цел да привлече вниманието на малки и големи към огромното значение на грамотността, образованието и науката за развитието на обществото.
Институтът за български език предоставя разнообразни речници, справочници, материали, езикови игри и викторини, свързани с българската лексика, граматика и правопис. Запознайте се с тях на следните адреси: