|
вгъ̀вам, -аш, несв.; вгъ̀на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вгъ̀нат, св., прех. Правя нещо да се извие навътре; огъвам. Три дена тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна. К. Христов. Пред него се откри бяла равнина, вгъната малко към средата. Йовков. вгъвам се, вгъна се непрех. Тук скалата се вгъваше навътре, като мидена черупка. Ем. Коралов.
|