Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
вгледам
вгледвам
вгледване
вглеждам се
вглеждане
вглъбен
вглъбено
вглъбя
вглъбявам
вглъбяване
вгнездя
вгнездявам
вгнездявам се
вгнездяване
вгорча
вгорчавам
вгорчавам се
вгорчаване
вграден
вградя
вграждам
вграждане
вграня
вгранявам
вграняване
вгъвам
вгъване
вгъна

вградèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от вградя. 2. Като прил. — който е вграден, зазидан в градеж. Вградена невяста (нар. поверие).


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.