|
вглъбя̀вам се, -аш се, несв.; вглъбя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Рядко. Навлизам навътре или надълбоко в нещо. Тук пътят се вглъбяваше навътре в дола, извиваше се по едната и по другата страна. Йовков. 2. Прен. Вдълбочавам се, съсредоточавам се. Бойка не гледа, не види / страшни ми върли стихии, / ... / в мисли се беше вглъбила. П. Р. Славейков.
|