|
влàга, мн. няма, ж. Слаба мокрота. Влага на почвата. Влага по стените. || Сгъстени водни пари във въздуха. Студената влага проникваше навсякъде и Стоян вървеше свит. Елин Пелин. Въздухът е напоен с хладни влага. Смирненски. □ Държи ми влага (разг.) — оставя ми трайна, дълбока следа; дълго ще го помня.
|