влѝвам, -аш, несв.; влèя, -èеш, мин. св. влях, прич. мин. св. деят. влял, -а, -о, мн. влèли, прич. мин. страд. влян, мн. влèни, и влят, мн. влèти, св., прех. За река, поток и под. — вкарвам водите си в друга по-голяма река, море или езеро. Марица влива водите си в Бяло море. || Обр. Остави таз песен любовна, / не вливай ми в сърце отрова. Ботев. Вливам радост. Вливам надежда. Вливам сили. Вливам живот в нещо.
|