Речник

влѝзам, -аш, несв.; вля̀за, влèзеш, мин. св. вля̀зох, влèзе, пов. влез, влèзте, прич. мин. св. деят. вля̀зъл, -зла, -зло, мн. влèзли, св., непрех. 1. Движа се отвън навътре в нещо. Противоп. излизам. Вратата се отваря и той влиза в бащината си къща. Йовков. Той влезе в браздите и започна да сее. Йовков. || Прониквам. През дупките на затворените кепенци влизаха игриви слънчеви лъчи. Елин Пелин. Ризата му е разгърдена та да му влиза хлад. Влайков. || Минавам. Тоя конец не може да влезе в ушите на иглата. 2. Вмествам се, побирам се в нещо. В тая обувка не може да влезе кракът ми. Всичкият багаж няма да влезе в тоя куфар. || Разг. Помествам се в нещо; включвам се. В програмата влизаха късове от най-прочутите опери. Вазов. В цената на билета влизат и разноските за храната. Статията ще влезе в първата книжка на списанието. || За число — съдържам се. Две влиза в десет пет пъти. 3. Ставам член, член съм на нещо. Влизам в комисия. Влизам в управително тяло. 4. Разг. Постъпвам в учебно заведение и под. Влизам в гимназията. Влизам в университета. 5. Нанасям се в нова къща, квартира; настанявам се. На другия ден Ненко влезе вече в своята си къща. Влайков. 6. В съчет. с отвл. съществителни — започвам това, което изразява съществителното, напр. влизам в действие, в разговор, в спор, в разправия, в преговори и под.; влизам в бой, в сражение, във война. □ Влиза ми (не ми влиза) в работа (разг.) — интересува ме (не ме интересува). Защо се обаждаш, защо не си мълчиш: теб какво ти влиза в работата, че тоз бил подлец, па оня бил крадец. Ал. Константинов. Влизам в архивата (разг.) — отживявам времето си, изгубвам значение. Влизам в беля (разг.) — налетявам на беда, сполетява ме зло. Влизам във връзка с някого — установявам връзка, свързвам се с някого. Влизам в години (остар.) — започвам да остарявам, застарявам. Влизам в грях (разг.) — правя грях, сгрешавам. Влизам в дирите на някого — узнавам, откривам къде ходи и какво прави някой. Влизам в живота — започвам самостоен живот. Влизам в историята — ставам предмет на историята, ставам историческа забележителност; увековечавам се. Влизам в капана (в клопката, в примката) (разг.) — оставям се да бъда измамен. Влизам в очи (разг.) — привличам върху себе си вниманието на другите, ставам предмет на подозрения. Влизам в подробности — подробно разказвам, излагам нещо. Влизам в положението на някого — разбирам състоянието на някого, съчувствам му. Влизам в правата си (книж.) — почвам да се ползвам от своите права. Влизам в пътя, влизам в правия път (разг.) — изоставям лошите си навици, поправям се. Влизам в ролята на някого — действам, постъпвам като някого или като някакъв. Влизам в разрез с нещо — изпадам в противоречие; противореча. Влизам в работа (разг.) — годен съм, мога да бъда употребен. Влизам в сила — за закон, наредба и под.; почвам да се прилагам. Влизам в сметката (разг.) — взет съм под внимание. Влизам в ума (в главата) на някого (разг.) — втълпявам се. Аз бях го забравила, отколе беше. А сега като влезе в ума ми, вече не излиза. Йовков. Влизам в устата на вълка (разг.) — излагам се на голяма опасност. Влизам под кожата на някого (разг.) — карам някого да действа по мое внушение и воля; подбуждам, подстрекавам. Не ми влиза в главата (разг.) — не мога да схващам, да разбирам лесно; тъп съм. От едното ми ухо влиза, от другото излиза (разг.) — а) Не остава в паметта ми, не запомням това, което слушам. б) Не обръщам внимание на това, което ми се говори.