|
владèние, мн. -я, ср. 1. Само ед. Притежаване на нещо с право за разпореждане с него. 2. Недвижим имот, земя; имение. Беловци и околните села заявили веднага, че тия лесове са били техни общински владения. Вазов. || Подвластна област. Колониални владения. □ Встъпвам във владение на нещо (юрид.) — за недвижим имот: добивам права на законен собственик, ставам собственик. Въвеждам някого във владение на нещо (юрид.) — привеждам в изпълнение съдебно решение, което дава право на собственост на едно лице върху спорен недвижим имот. Въвод във владение (юрид.) — въвеждане във владение.
|