владèтел, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което владее и управлява някоя област или държава; господар, властелин, монарх. Дошло е време да попита всеки себе си: „Защо му е тоя цар, защо му е тоя владетел?“ Каравелов. Главният герой в тия песни е Крали Марко, владетелят на Прилеп. П. П. Славейков. 2. Притежател, собственик.
|