|
владèя, -èеш, мин. св. владя̀х, прич. мин. св. деят. владя̀л, -а, -о, мн. владèли, прич. мин. страд. владя̀н, -а, -о, мн. владèни, несв. 1. Прех. Имам нещо като своя собственост; притежавам. 2. Прех. Държа под властта си, господар съм на нещо; управлявам, господствам. Ще се продава бащиното ни пепелище, чужди хора ще владеят свещената земя. Вазов. Разделяй и владей. 3. Непрех. Прен. Господствам, царувам. В неговата къща владее тишина и спокойствие. Каравелов. Наоколо владее пустинна самота. Елин Пелин. 4. Прех. Умея сръчно, майсторски да си служа с нещо. Аз не владея техниката на стихотворството. Вазов. Той има едно занятие, което владее добре, има здрави мускули и това му стига. Йовков. □ Владея език — зная език. Госпожата владее български като българка. Вазов. Владея положението — имам власт да държа ред, да не допускам усложнения.
|