|
владѝка, -та, мн. -ци, м. Висш духовник у православните, обикн. глава на епархия; архиерей — митрополит или епископ. Умното момченце захванало да чете из тая дебела книга, из която четат само владиците, и осветило божия храм още веднъж. Каравелов. □ Имам вуйчо владика (разг.) — имам подкрепата, покровителството на влиятелно лице. Имаш ли вуйчо владика, лесно ставаш поп. Погов.
|