|
влàжен, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който е напоен, пропит с влага; слабо мокър. Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Елин Пелин. Те вървяха мълчаливо по влажната трева. Елин Пелин. || Прен. За поглед, очи — нежен, разчувстван. Тя никак не би била хубава, ако не бяха у нея тия черна очи, влажни и замислени. Йовков. Райка го погледна с дълбокия си влажен и светъл поглед. Влайков.
|