в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
| влага
влагалище
влагалищен
влагам
влагане
влагомер
владеене
владелец
владение
владетел
владетелка
владетелски
владея
владея се
владика
владичество
владичина
владишки
влажен
влажнеене
влажнея
влажно
влажност
влазям
влак
влака
влакнен
влакнест
влакно
влакнодаен
влаков
влакънце
власат
власеница
власест
власи
власинка
власт
властвам
властване
властелин
властен
властител
властителка
властник
властнически
властно
властодържец
властолюбец
властолюбив
властолюбие
влах
влахинка
влахиня
влача
влача се
влашки
влашко
вледенен
вледеня
вледенявам
вледеняване
вледя
вледявам
вледяване
влека
влекач
влетя
влечение
влечешката
влечешком
влечуго
влея
влея се
вливам
вливам се
вливане
влизам
влизане
влитам
влияние
влиятелен
влияя
влог
влогов
вложа
вложител
вложителка
влоша
влошавам
влошаване
влъхва
влюбвам
влюбване
влюбен
влюбено
влюбчив
влюбчивост
влюбя
вляво
вляза
|
власт, власттà, мн. влàсти, ж. 1. Само ед. Право и възможност за разпореждане с някого и за подчинението му на своята воля. Хаджи Генчо има власт над своето чедо и има право да прави с него, щото и да поиска. Каравелов. || Прен. Силно влияние, въздействие, обаяние. Беснее около мъдреца страст, / ала над него не добива власт. Михайловски. И нямам власт аз вече над сърцето. К. Христов. Незнайна власт ме в мрак покити, / аз бродя в гибелни места. Дебелянов. 2. Само ед. Политическо господство. Намирам се под чужда власт. Върховна власт. Неограничена власт. 3. Само ед. Форма на държавно управление, на държавен строй; режим. 4. Длъжностни лица, органи на управлението. Лепо отишъл в града, предал се на властта и разправил всичко. Елин Пелин. Административни власт. Местни власти. || Само ед. Права и пълномощия на органите на управлението. Превишавам властта си. □ Идвам на власт — вземам властта в ръцете си, започвам да управлявам. Имам (нямам) власт — имам (нямам) сила, възможност да разпореждам с нещо. Намирам се под властта на някого — владея се от някого. Това е в моята власт — зависи от мене.
|