|
влàстен, -стна, -стно, мн. -стни, прил. 1. Който има власт да разпорежда, да заповядва. Както във всяка военна организация, щабът е властен да назначава и сменя всички командири. Хар. Русев. 2. Който подчинява, който не търпи възражения; заповеднически, повелителен. Той ще прибърза да каже своето властно слово: — „Така съм решил аз и тъй ще бъде!“ И неговото искане безпрекословно се приема. Влайков. Властен тон. Властен поглед.
|