|
влàстник, мн. -ци, м. Лице, което своеволно разполага с властта, с управлението; заповедник, повелител. Дочо смяташе, че кметът не бива да зависи от никого в селото, че там той е неограничен властник и че може и трябва да се подчинява само на прякото си началство. Влайков.
|