|
влекà, влечèш, мин. св. вля̀кох, влèче, прич. мин. св. деят. вля̀къл, -кла, -кло, мн. влèкли, несв., прех. 1. Движа, придвижвам нещо, като го тегля, мъкна (по земя, вода и др.); влача. То (мечето) приближи, като влечеше широките си лапи по пода и ръмжеше радостно. Вазов. || Обр. Попътний вятър лодката влече. / Без шум се плъзгат пуснати весла. П. П. Славейков. || Прен. Водя към нещо, ставам причина за нещо. 2. Прен. Привличам, притеглям, примамвам. Нямаше вече какво да го влече и задържа там, освен старите му спомени. Елин Пелин. 3. Нося, отнасям със себе си; завличам. Вълните на Струма носят хладината на снеговете от Витоша, влекат шума, която са отронили горите на Рила а Пирин. Йовков. 4. Карам някого да върви с мене, като го тегля, дърпам; мъкна. Някои оставаха само с раните, които бяха получили. Другарите им бяха ги влекли насила със себе си дълго време. Величков. влека се страд.
|