|
влечỳго, мн. влечỳги, ср. Гръбначно животно, което се движи чрез влачене по корем, чрез пълзене (змия, гущер и др.). Дворът му стои разграден и из грамадите лазят жаби и влечуги. Вазов. || Прен. Презр. Човек, който угодничи; подлизурко. Влечуго, с яд помисли Баранов за полковника. — Иска да се хареса не с достойнството си, а с любоугодничеството си. Хар. Русев.
|