|
влѝтам, -аш, несв.; влетя̀, -ѝш, мин. св. влетя̀х, прич. мин. св. деят. влетя̀л, -а, -о, мн. влетèли, св., непрех. Бързо влизам; втурвам се, нахлувам. Но влетя поп Матей през пътните врата / с вик, махайки с ръце, джубето си размятал. П. П. Славейков. Но волен смях отвън влетя и призраци прокуди. К. Христов. || Прен. Диал. За очи — хлътвам навътре. Очите й са влетели в главата, а лицето ѝ се изцедило и отслабнало. Влайков.
|