|
влъ̀хва, -та, мн. -и, м. Остар. 1. Древен мъдрец, гадател, магьосник. Да го гледа човек тъй, би го взел за един от ония египетски влъхви, които тълкуваха сънищата на царя Фараон. Вазов. И тримата белобради влъхви взеха със себе си най-благовонните аромати, ливан, смирна и злато, за да ги поднесат пред люлката на благия цар. Вазов. 2. Прен. Хитрец, разбойник. Сякаш, влъхви бяха тършували там. Вазов. Неуловен влъхва и от царя по-голям. Погов. || Политически хитрец. През океани и планини идат дипломатическите влъхви. Смирненски.
|