|
влю̀бен, -а, -о, прил. 1. Обзет от чувство на любов. Сърцето на Рустем, развълнувано от подвига на влюбената девойка, биеше неудържимо. Елин Пелин. Аз съм била учителка четири години и съм влюбена в това поприще. Вазов. 2. Който изразява любов. Чезнат в небето звездици изгубени, / чезнат по шеметен път — / сякаш прощават се погледи влюбени, / сякаш сълзици блестят. К. Христов. 3. Като същ. влюбеният м., влюбената ж. — влюбен мъж, влюбена жена. От тая незабравима вечер двамата влюбени не живееха на земята. Вазов.
|