Речник

впечатлèние, мн. -я, ср. 1. Следа, оставена в съзнанието на човека от нещо възприето или преживяно. За пръв път малкият виждаше град и още в самото начало главата му се замая от впечатления: и големите хубави къщи, витрините, ханът, на който спряха, и всичко. Чудомир. Имам лично впечатление от нещо. Общо впечатление. Бегло впечатление. Първо впечатление. 2. Схващане, представа. Като очакваха продължението на заседанието, те разменяха впечатленията си. Вазов. Комините на параходите не пушат, не се забелязва никакво движение и човек остава с впечатление, че и водата не тече. Г. Белев. 3. Въздействие, ефект. Бях видял само за миг това страшно и диво зрелище, но то ми остави неизгладимо впечатление. Величков. Изявлението на Каменов се посрещна с ръкопляскания. То произведе силно впечатление у всички присъстващи. Влайков. Дълбоко впечатление. □ Правя впечатление с нещо — привличам вниманието, хвърлям се в очи, бия в очи с нещо. Оставам с впечатление — допускам, струва ми се.