в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
| впервам
вперя
впечатление
впечатлителен
впечатлителност
впечатлявам
впечатлявам се
впивам
впивам се
впиване
вписвам
вписване
впиша
впия
впия се
вплета
вплитам
вплитане
впоследствие
впрегатен
впрегна
впреда
впридам
впридане
впримча
впримчвам
впримчване
впрочем
впръсвам
впръсване
впръскам
впръсквам
впръскване
впръсна
впряг
впрягам
впрягане
впускам
впускане
впусна
впущам
впущане
|
впря̀гам, -аш, несв.; впрèгна, -еш, мин. св. впрèгнах, прич. мин. страд. впрèгнат, св., прех. 1. Поставям впрегатно животно в ярем или в хомот, за да тегли кола или земеделско оръдие и др.; запрягам. В колата впрегнаха Балана и Чивгата, най-хубавите волове на чифлика. Йовков. || Прен. Нагласям кола или земеделско оръдие, за да се движат, като впрягам в тях добичета. Оттам той видя брата си Иван, че впряга оралото и се готви да оре. Елин Пелин. 2. Прен. Възлагам някому работа; натоварвам някого с работа. Твърде отрано почна и мен да приучва към труд, твърде отрано и мен впрегна тя да помагам. Влайков. впрягам се, впрегна се възвр. и страд. Тази крава се дои и се впряга.
|