в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
| впервам
вперя
впечатление
впечатлителен
впечатлителност
впечатлявам
впечатлявам се
впивам
впивам се
впиване
вписвам
вписване
впиша
впия
впия се
вплета
вплитам
вплитане
впоследствие
впрегатен
впрегна
впреда
впридам
впридане
впримча
впримчвам
впримчване
впрочем
впръсвам
впръсване
впръскам
впръсквам
впръскване
впръсна
впряг
впрягам
впрягане
впускам
впускане
впусна
впущам
впущане
|
впѝвам, -аш, несв.; впѝя, впѝеш, мин. св. впих, прич. мин. страд. впит, св., прех. Притискам нещо плътно и здраво в някакъв предмет. „Шарлатанин! Подлец!“ ревеше Кочо и още повече впиваше костеливите си пръсти в дебелия врат на противника си. Ал. Константинов. Впивам нокти. Впивам устни. || Прониквам навътре. Дъбът впива корените си в земята. Комарът впи хобота си в ръката му. □ Впивам поглед (очи) — гледам съсредоточено, напрегнато. Там, гдето либе хубаво / черни си очи вдигнеше / и с оназ тиха усмивка / в скръбно ги сърце впиеше. Ботев. Тъй мълвеше тоз мъж, в килията скрит, / със поглед умислен, в бъдещето впит. Вазов.
|