Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
в
в-
ва
вб
вг
вд
ве
вж
вз
ви
вк
вл
вм
вн
во
вп
вр
вс
вт
ву
вх
вц
вч
вш
въ
вя
впервам
вперя
впечатление
впечатлителен
впечатлителност
впечатлявам
впечатлявам се
впивам
впивам се
впиване
вписвам
вписване
впиша
впия
впия се
вплета
вплитам
вплитане
впоследствие
впрегатен
впрегна
впреда
впридам
впридане
впримча
впримчвам
впримчване
впрочем
впръсвам
впръсване
впръскам
впръсквам
впръскване
впръсна
впряг
впрягам
впрягане
впускам
впускане
впусна
впущам
впущане

впрегàтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. За добитък — който се впряга. Впрегатен добитък. Впрегатни коне. 2. За превозно средство — който се движи от добитък. Впрегатна кола.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.