з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
| здание
здрав
здравата
здраве
здравей
здравен
здравеняк
здравенячка
здравеопазване
здравец
здравина
здрависам
здрависвам
здрависвам се
здрависване
здраво
здравомислещ
здравословен
здравословно
здрасти
здрач
здрачавам се
здрачевина
здрачи се
|
здрàве, мн. няма, ср. Нормално състояние и развитие на организма. Противоп. болест. Обгореното му от слънцето лице, що блика от здраве и сила, цяло бе зачервено от умора. Влайков. Колко здравец по гората, / ... / толкоз здраве у палати. П. П. Славейков. Всичко се купува, само здраве не може се купи. Погов. □ Ако е живот и здраве — ако не се случи нищо лошо. Здраве да е! — а) Утеха при несполука. б) Пожелание за успех. Здраве му кажи (разг.) — за израз на примирение. Много здраве — поздрав, благопожелание. От Павлета, чак от Цариграда, / много здраве нося, хубавице млада. Яворов. Много ти (му) здраве (разг., пренебр.) — за нещо, което не ме засяга, не ме интересува. Наздраве! — благопожелание, обикн. при пиене или ядене. Останете със здраве (разг.) — благопожелание при сбогуване, раздяла. От това по-хубаво — здраве (разг.) — това е най-хубавото.
|