Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
з
за
зв
зд
зе
зи
зл
зм
зн
зо
зр
зу
зъ
зю
зя
здание
здрав
здравата
здраве
здравей
здравен
здравеняк
здравенячка
здравеопазване
здравец
здравина
здрависам
здрависвам
здрависвам се
здрависване
здраво
здравомислещ
здравословен
здравословно
здрасти
здрач
здрачавам се
здрачевина
здрачи се

здрàве, мн. няма, ср. Нормално състояние и развитие на организма. Противоп. болест. Обгореното му от слънцето лице, що блика от здраве и сила, цяло бе зачервено от умора. Влайков. Колко здравец по гората, / ... / толкоз здраве у палати. П. П. Славейков. Всичко се купува, само здраве не може се купи. Погов. □ Ако е живот и здраве — ако не се случи нищо лошо. Здраве да е! — а) Утеха при несполука. б) Пожелание за успех. Здраве му кажи (разг.) — за израз на примирение. Много здраве — поздрав, благопожелание. От Павлета, чак от Цариграда, / много здраве нося, хубавице млада. Яворов. Много ти (му) здраве (разг., пренебр.) — за нещо, което не ме засяга, не ме интересува. Наздраве! — благопожелание, обикн. при пиене или ядене. Останете със здраве (разг.) — благопожелание при сбогуване, раздяла. От това по-хубаво — здраве (разг.) — това е най-хубавото.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.