Речник

здрав, -а, -о, прил. 1. Който притежава здраве. Противоп. болен. Доде е човек здрав, и водата му е сладка. Погов. Здрав на болен вяра не хваща. Погов. 2. Който е следствие на добро здраве. Лицето му има здрава червенина. Здрав апетит. Здрав сън. 3. Който допринася, способства за доброто здраве; здравословен. Здрава храна. Здрав климат. Здраво време. 4. Силен, крепък, як, издръжлив. Едвам се беше отдалечил калугерът, и на полянката се изсипа една дружина от десетина души снажни и здрави мъже. Ст. Загорчинов. Като канара човек беше, здрав, як. Йовков. Здрав организъм. || Разш. Животното, макар и уморено, се метна напред и щеше да се понесе, ако не го сдържа здравата ръка на ездача. Ст. Загорчинов. Отвън каменните зидове... стоят още по-високи и строги със своите здрави, обковани и замрежени със железни пречки прозорци. Вазов. Той имаше здрави нерви — издържа изпитанието. 5. Който е останал неповреден, незасегнат. Пред тях стоеше безлюдно, полуизгоряло и полуразрушено село. Имаше няколко здрави къщи. Йовков. 6. Прен. Непокварен, трезвен, положителен. Това са здрави, красиви и бодри мечти за светло бъдеще, което непременно ще бъде постигнато. Караславов. Здрава градивни критика. Здрава политика. Здрава мисъл. || Верен, надежден, сигурен. Аз здрав съм син на здраво поколение / с желязна воля, с вяра от челик. Вазов. □ Да си жив и здрав — благословия. Жив и здрав, здрав и читав, здрав-здравеничък (разг.) — съвсем здрав, напълно здрав. Ако ли мале, майно ле, / жив и здрав стигна до село, / жив и здрав с байрак във ръка, / под байрак лични юнаци, / ... / о, тогаз, майко юнашка! / о, либе мило, хубаво! / берете цветя в градина, / ... / да кичим глави и пушки. Ботев. Как е командирът? — За Шишко ли питаш?... Здрав и читав, нищо му няма. Дим. Димов.